Униформеният портиер изтича надолу по стълбите, за да отвори вратата на един Опел Рекорд, който приближи и спря пред хотел „Палас“ в Монтрьо.
Висок, слаб мъж със сламено-руса коса, погледна към портиера през отворения прозорец на колата.
— Куфарът ми е в багажника — отсечено каза той. — Ей там ли трябва да паркирам?
— Да, ако обичате, сър. — Портиерът обиколи и отиде отзад и извади голям куфар, който беше изненадващо лек за размера си.
Сергас Холц остави колата на едно от свободните места на паркинга, излезе, изкачи се по стълбите и отиде до рецепцията.
Чичо му му беше дал фалшив паспорт на името на Ханс Рихтер, който той сега подаде на администратора.
— Радвам се, че сте при нас, сър. Няколко дни ли ще останете?
— Да — кратко отговори Холц, а администраторът попълни картата му за регистрация и му я подаде, заедно с една писалка. Холц се подписа с фалшивото си име. — Мои приятели, г-н и г-жа Лепски, ще пристигнат вдругиден. Кой е номерът на стаята им?
Служителят на рецепцията провери в регистрационната книга.
— Стая 245, сър. Вашата стая е 249. Съвсем близо. Холц кимна, после отиде до асансьора заедно с портиера. След като вече беше в стаята си, заключи вратата, сложи куфара на леглото, отвори го и извади козметичното куфарче от него. Постави го на един от шкафовете, заключи вратичката и пусна ключето в джоба си.
Прекоси стаята, отиде до прозореца и погледна надолу към оживената улица, после погледът му се плъзна над езерото и по-нататък към веригата от планини.
Е, мислеше си той, пристигнах. Два дни чакане и после — действие!
Пътуването към Южна Франция по дългата, монотонна магистрала „Юг“ отегчи Том и Карол, макар че тя беше твърде възпитана за да си позволи да го каже, като си даваше сметка колко много Дювинови се опитваха да бъдат любезни. Но Лепски издаваше ръмжащи звуци, докато тя не му каза твърдо да млъкне. Те и двамата бяха очаквали нещо по-добро от този непрекъснат, равнинен пейзаж, претовареното движение, градовете с тесни улички и мръсните селца с печален вид. Дори хотел „Пик“ с три звезди във Валанс, където отседнаха за през нощта, се стори на Лепски прекалено натруфен и този пън — след като нетърпеливо изслуша Пиер, който ентусиазирано превеждаше менюто, категория лукс — той твърдо заяви, че ще си поръча пържола и погледна към Карол с погледа си на ченге, предизвиквайки я да му противоречи. Като видя сигнала за опасност, Карол не се възпротиви.
На следващия ден следобед, те пристигнаха в хотел „Метропол“ в Монте Карло. И тук останаха разочаровани. Карол толкова много беше чела за Южна Франция с постоянното си слънце, с вилите, казината, елегантните магазини и очарованието на старите градчета. За неин голям ужас, тя възприе Монте Карло като претъпкан, презастроен с полупразни многоетажни сгради и по тротоарите се разхождаха главно пълни, стари хора. А магазините — след тези в Париж — нямаха нищо общо с очакванията.
Въпреки отчаяното старание на Пиер, те приемаха Монте Карло като бреме. Дори Карол сега вече се беше преситила на богатата френска кухня и тя и Лепски предпочитаха да ядат само пиле на грил или пържола. Това притесняваше Дювинови, които винаги бяха готови за една богата вечеря.
Безгранично беше учудването на Лепски да види, че улиците на Монте Карло опустяваха към 21.00 часа и само паркираните коли оставаха. Единственото място, където очевидно имаше нощен живот беше Казиното. А там, гледката на възрастните пълни жени, които играеха комар и пълните мъже, които висяха наоколо — това той намираше за подтискащо. Едно сексапилно момиче не можеше да види човек! Пиер им беше обяснил, че сезонът почти е приключил. Ако Лепски беше дошъл само преди месец, щеше да види много блясък. Но Лепски не му вярваше.
Последната нощ от техния престой в хотел „Метропол“, след като бяха вечеряли в панорамния ресторант на „Отел дьо Пари“, Лепски и Карол лежаха на двойните легла в стаята си. Така се бяха отегчили в Казиното, където бяха отишли след вечеря по предложение на Пиер и Клодет, че поискаха да си легнат рано, тъй като щяха да тръгнат за Монтрьо на другата сутрин.
Дювинови — родени комарджии — отидоха в Казиното, където изгубиха общо над хиляда франка.