Беше 11.30 часа на 18 септември — една слънчева и свежа есенна утрин. Като пътуваха с колата от Женева, Маги изпадна в транс от открилата се гледка на езерото Леман, планините и обширните лозя. Входът на хотела също я очарова. Възприемаше носача като излязъл от някой сън, а служителят от рецепцията — като от друг свят.
— Ще останем само две нощи — каза Брейди и подаде фалшивия паспорт, който Хадън му беше дал на името на Люиз Шулц.
— Да, сър. Имам резервация за вас.
— Искам да запазя стая и за мой приятел, който ще пристигне на 20-ти следобед — каза Брейди. — Г-н Джон Уилис. Той ще остане няколко дни.
— Г-н Уилис? Разбира се, сър. По това време на годината имаме много стаи. — Служителят си отбеляза информацията.
— Предполагам, че имате резервация и за г-н и г-жа Лепски за 20-ти?
— Г-н и г-жа Лепски? — администраторът провери в регистрационната книга. — Правилно. Те са с г-н и г-жа Дювин.
— Г-н Уилис е стар приятел на семейството. Бих искал да му дадете стая на техния етаж.
Служителят направи справка, после кимна.
— Напълно е възможно, сър. Стая 251. Г-н и г-жа Лепски ще са в стая 245. Ако вие си тръгнете сутринта на 20-ти, а г-н Уилис пристигне след обяда, то вие можете да се настаните в тази същата стая. Това дали ще ви е удобно?
— Да, чудесно.
Сергас Холц, който седеше в салона на рецепцията, преструвайки се, че чете „Хералд трибюн“, беше целият в слух. Повече от час седеше тук и очакваше развитието на нещата. Той леко бе трепнал като видя носачът да внася багажа на тези новодошли клиенти. Той видя синьото козметично куфарче, съвършено копие на куфарчето, което беше заключил в шкафа на стаята си.
Значи това е Брейди, помисли си той. Чичо му му беше казал, че Брейди ще пристигне с такова копие на куфарчето и ще го даде на Дювин, за да го размени с това на Лепски. Но кой беше този Джон Уилис, за когото говореше Брейди? Още едно усложнение ли?
Горе в стая 251, след като даде бакшиш на носача, Брейди отиде до Маги на балкона.
— Не е ли страхотно? — възкликна Маги. — О, нека да излезем и разгледаме! Погледни това малко параход-че! Страшно искам да се кача на него! Какъв сладък малък град!
— Маги — тихо каза Брейди. — Нека да седнем. Искам да си поговорим.
Маги го погледна, а в очите й се появи страх.
— Ама, разбира се, любими. Нещо да не е наред?
Те влязоха отново в стаята и седнаха.
— Започнал съм нещо, от което ще спечеля един милион долара — каза Брейди, знаейки, че най-разумният му начален ход е думата „пари“.
— Един милион долара! — възкликна Маги. — Не може да бъде!
— Виж какво, миличка, за тебе е по-добре да не знаеш нищо за това, но е факт — един милион долара. — Брейди се усмихна. — Какво ще кажеш да се омъжиш за мен?
— За тебе и за един милион долара? Само опитай да ме спреш! Страшно ми харесва!
Брейди подтисна една въздишка. Чудеше се, каква ли щеше да е реакцията й, ако не беше споменал за този милион долари.
— Чудесно! Щом се приберем, ще се оженим, но за да взема тези пари, ще ми е нужна твоята помощ.
— Само трябва да ми кажеш, Лу. Само ми кажи как мога да ти помогна.
— Ще си тръгнем оттук вдругиден. Ще пътуваме по шосето покрай езерото до Вилньов — не е далече. Там, ще се разделим. Ти ще вземеш колата и ще продължиш до Цюрих, а там ще отседнеш в хотел „Бор о Лак“. След пет-шест дни, ще дойда при тебе.
— Да карам до Цюрих? — Гласът на Маги изведнъж се извиси. — Ама, Лу, не мога. Аз…
— Няма нищо страшно — търпеливо отговори Брейди. Извади от портфейла си сгънат лист хартия. — Ето маршрутът ти. Много е просто. Ето ти план на улиците, от които можеш да видиш как да намериш хотела. Има запазена стая за тебе. — Той придърпа стола си по-близо до нея. — Хайде заедно да го разгледаме.
След петнадесетина минути Маги колебливо потвърди, че мисли, че може да го намери.
— Ама не мога ли да остана с тебе? — жално попита Маги. — Непременно ли трябва да продължа сама?
— Налага се, ако искаш да получиш и мене, и един милион долара! — отговори Брейди, с раздразнение в гласа.
— А ти какво ще правиш?
— Ще отида да спечеля един милион долара — нещо, за което не ти трябва да знаеш. — От задния си джоб извади портмоне и й го подаде. — Тук има непопълнени туристически чекове, на стойност петнадесет хиляди швейцарски франка. Забавлявай се в Цюрих докато ме чакаш. О’кей?
— Всичкото това за мене?
— Да, но ще трябва да се погрижиш за сметката си в хотела. О’кей?
Маги нададе писък от удоволствие.
— Ти си ми най-сладичкият от всички най-сладки!
— Чудесно — кимна Брейди. — И още нещо. Козметичното куфарче. Ще ми трябва. Като пристигнеш в Цюрих, купи си друго. Става ли?