Дювин потри ръце.
— Прекрасно!
— Как ще се отървете от Лепски?
— Ще им кажа, че майка ми е болна и трябва да се приберем в Париж. Остави това на мене. Господи! Как ще се радваме да им видим гърбовете!
— Добре. Аз ще трябва да тръгвам — Брейди се усмихна с широката си фалшива усмивка. — Ти свърши прекрасна работа. Ще настоявам Ед да ти плати още десет хиляди.
— О, благодаря ти, Лу! — Това е страхотно!
Двамата мъже се ръкуваха.
— Ще се видим в Цюрих… може би след два дни?
— Веднага щом направя размяната, ще дойда при тебе. Зависи от Лепски. Залепили са се за мене като таксови марки. Да, два дни, а може и три. Ще ти се обадя в хотел „Идън“.
— Прекрасно. На слука, Пиер — и с още ръкостискане, и с още приятелски усмивки, Брейди се запъти към асансьора за да открие Маги.
Дювин взе козметичното куфарче, огледа се да види дали в коридора няма някой и бързо влезе в стаята си. Когато видя куфарчето, лицето на Клодет светна.
— Наред ли е всичко, съкровище?
— Няма проблеми. Дори обеща да ни даде още десет хиляди — Дювин се разсмя от сърце. — Той няма и най-малка представа, че се готвим да го измамим. Представи си! Някакви нещастни тридесет хиляди швейцарски франка, когато можем да вземем поне четири милиона долара.
Клодет се хвърли в обятията му и те започнаха да се въртят с валсова стъпка из стаята.
Брейди намери Маги, седнала в шезлонг, вглъбена в романа на Робинс.
— Хайде, пиленце. Тръгваме си.
За Маги светът наоколо не съществуваше, а очите й щяха да изхвръкнат докато четеше. Брейди грабна книгата от ръцете й.
— Хайде!
Тя премигна насреща му.
— О, Лу, моля те остави ме да си дочета какво става. Той я сложи на леглото, и…
— Няма значение! Тръгваме!
Той я побутваше докато пресекат улицата до колата.
Докато караше из Вилиньов, той още веднъж й повтори как да излезе на аутобана за Цюрих, повтори й името на хотела и това, че трябва да го чака.
Тя се раздели с него със сълзи на очи когато пристигнаха във Вилньов, но толкова се чувстваше щастлива с новия си часовник, и с парите, които й беше дал и с мисълта, че ще си дочете романа на Робинз, че овладя чувствата си. Най-накрая тя тръгна към аутобана за Цюрих, след като Брейди я беше уверил, че ще дойде при нея след не повече от седмица.
Брейди вече беше уредил да наеме един Фолксваген-Голф от местния гараж. Отиде да го вземе, после пое към един обществен плувен басейн, където нае кабина. Басейнът беше доста пълен с млади хора, дошли тук за последните дни от ваканцията. Никой не му обърна внимание. Той занесе куфара си в кабината, заключи вратата и се захвана да преобрази себе си в съсухрен, елегантно облечен старец, който можеше да мине за пенсиониран банкер или адвокат. Върна се в хотел „Палас“ в Монтрьо чак в 1.30 часа и се регистрира като г-н Джон Уилис.
Сергас Холц, който още седеше във фоайето, щеше да бъде напълно измамен — така съвършено се бе дегизирал Брейди — ако Брейди не бе допуснал грешката да използва същия куфар, с който беше когато се регистрира под името Люиз Шулц. Холц, трениран да бъде наблюдателен, разпозна куфара, когато носачът го отнасяше към асансьора, последван от Брейди. Холц си спомни, че чичо му го предупреди, че Брейди е майстор на дегизирането. Холц самодоволно кимна на себе си. Сега вече по всяко време можеше да започне действието. Беше видял Дювинови и Лепски да излизат от хотела. Отиде в бара да хапне набързо.
Горе в стаята си Брейди разопакова багажа си. Извади един пистолет „Смит & Уесън“, 38-калибров.
Следвайки нареждането на Ед Хадън, той бе спрял в Женева и бе отишъл с колата до адреса, който му бе дал Хадън.
Висок, пълен мъж, малко над тридесетте, и очевидно силно окосмен — космите започваха от лицето му, като гнездо на оси и се подаваха от яката на ризата му — с готовност му продаде оръжието, веднага след като Брейди спомена името на Хадън.
Брейди ненавиждаше огнестрелното оръжие. Ненавиждаше всяка форма на насилие. Той подчерта, че пистолетът не трябва да е зареден и гледаше как високият, пълен мъж изпразва цилиндрите. Удовлетворен от това, че оръжието не е смъртоносно, Брейди го постави в джоба си и плати.
Сега, той седна на леглото и с неудобство заразглежда пистолета. Надяваше се, че няма да му се наложи да заплаши Дювин. Ако ще трябва да го направи, то едва ли ще е много убедителен. Дювин му се бе видял толкова дружелюбен. Трудно бе да си представи, че може да се замисля измама. Хадън си беше подозрителен към всички, но все пак Брейди реши, че не бива да рискува с Дювин. Един милион долара са си един милион долара. След това се сети за Маги. Може би бе малко прибързано обещанието му да се ожени за нея. Той въздъхна. Не можеше да види себе си задомен и свил гнездо с Маги за дълги години напред. Тя беше от този тип, които рано загубват свежестта на младостта. Е, имаше време. Първо, трябваше да вземе иконата. Върна пистолета в куфара и тъй като се почувства гладен, слезе да обядва.