Монтрьо не получи одобрението на Лепски. Признаваше, че гледката към езерото и отвъд към параходчето, беше много приятна, но самият град му се струваше толкова мъртъв, колкото и Джордж Вашингтон. И Карол беше малко разочарована, но й харесаха магазините за часовници и все се мотаеше пред тях да позяпа, докато Лепски нетърпеливо подсвиркваше.
Дювинови бяха почти на края на търпението си. Непрекъснато си разменяха погледи, като се насърчаваха взаимно, че това изпитание не можеше да продължи още много дълго.
— А какво се яде тук? — попита Лепски. — Как са им пържолите?
— Никога не си вземай пържола тук — побърза да отговори Дювин. — Не са от твоята класа. Нека да отидем в една пицария. Просто за разнообразие за вас. — Той беше твърдо решил повече да не им предлага изискана кухня и макар че знаеше, че набеждава швейцарците като казваше, че пържолите не им са от класа, той просто нямаше да може да издържи пак да гледа Лепски как пили още една пържола, като мърмори през това време. За негова изненада и Карол, и Лепски харесаха голямата пица, поставена пред тях.
— Е, това аз наричам ядене! — сияеше Лепски. — Като у дома.
Знаейки, че Клодет вече беше посяла семето за идеята Лепски да посетят Гщаад, Дювин — сега, докато се хранеха — повдигна въпроса за майка си.
— Честно казано, много се безпокоя — каза той. — Не беше много добре когато тръгнахме от Париж. Обадих се от Монако и разбрах, че горката старица се е залежала.
— Господи! Съжалявам — каза Лепски със загриженост в гласа. — Аз загубих моята старица преди четири години и още ми липсва.
Дювин повдигна рамене.
— Може всичко да се е оправило. Тази вечер ще позвъня, но ако тя не е добре, мислим с Клодет, че ние ще трябва да се върнем.
— Трябва да се върнете? — каза Карол. — Страшно съжалявам.
— Може да имам и добри новини — усмихна се Дювин. — Както и да е, ако наистина се налага ние да се върнем, това не означава, че и вие непременно трябва да се върнете. Трябва да видите Гщаад. Ще бъдете очаровани.
— Вие двамата бяхте чудесни с нас — възкликна Карол. — Ако вие трябва да се върнете, защо всички да не се върнем?
Дювин успя някакси да задържи усмивката на лицето си.
— Говориш така, защото не познаваш Гщаад. Слушайте, това наистина е изключително място! Лиз Тейлър има вила там, а тя не би живяла на място, където не е наистина хубаво. Искате нощен живот? Има го там — стриптийз, разкошни момичета, десетки нощни барове. Пържоли? Нека ви кажа, че истински пържоли Кобе всеки ден се докарват със самолет от Япония — дебели и сочни, най-добрите пържоли в света! После, величествените планини, снега, разходки с шейни, теглени от коне, а пък магазините! Никога не сте виждали такива магазини каквито има в Гщаад!
Клодет, която беше ходила в Гщаад и мислеше, че е някаква скучна дупка, много се надяваше, че Бог ще прости на съпруга й за тези безобразни лъжи, но си даваше сметка, че е страшно важно сега да се отърват от Лепски.
Лепски слушаше, и очите му светнаха.
— Стриптийз? Разкошни момичета? Сочни пържоли?
— Запитай се защо Лиз Тейлър би живяла там, ако мястото не беше модно.
— Изглежда, че е супер!
— Ще ми е много, много мъчно, ако вие двамата, дошли чак дотук, пропуснете Гщаад. — Дювин погледна Клодет умолително.
— Те просто трябва да отидат на всяка цена — твърдо каза тя. — Това е преживяване, което се случва веднъж в живота.
— О’кей, тогава ще отидем — съгласи се Лепски. — Но вие двамата ще ни липсвате.
— И вие на нас ще ни липсвате — излъга Дювин и махна за сметката. — Но това може и да не се случи. Надявам се да чуя добри новини за майка ми довечера. Аз самият жадувам отново да видя Гщаад. Сега ще ви закарам във Вевей, да видите известните лебеди. — Той се усмихна на Карол. — Можеш да направиш чудесни снимки. После, довечера ще се качим на параходче. На палубата му има музика и танци и можем да вечеряме там. Страшно ще ви хареса.
И така, те отидоха във Вевей и Карол — заинтригувана от лебедите — изразходва две филмчета да прави снимки, докато Лепски въздържаше нетърпението си. Той си помисли: по дяволите, ако си видял един лебед, значи си видял и всичките. Шепа лебеди, дето изглеждаха и доста мръсни, не можеше да го впечатли.