Лу Брейди беше отворил вратата си докрай и остана да чака като много добре виждаше вратата на Лепски. Не се наложи да чака дълго. Видя Дювин в ръка с куфарчето, което самият той му беше дал, да се придвижва безшумно към стаята на Лепски, видя как спря съвсем за малко докато се оправяше с ключалката, след което отвори и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си.
Брейди с неудобство попипваше пистолета в джоба на сакото си. Чакаше. Минутите отлитаха една след друга. Той знаеше, че Дювин ще трябва да прехвърли нещата на Карол от едното куфарче в другото. Знаеше, че Брейди работи бързо и умело, но чакането го караше да се поти.
Тогава чу гласове и видя една млада двойка да излизат от стаята си. Личеше им колко са влюбени. Като тръгнаха към неговата стая, той се отдръпна назад и затвори вратата. После я отвори отново и ги видя да се целуват пред стаята на Лепски. В този момент Дювин, с куфарчето на Карол в ръка, излезе в коридора.
Младите се отдръпнаха един от друг, разсмяха се високо и бързо тръгнаха по коридора.
Дювин спря за малко, за да заключи отново стаята на Лепски, после бързо тръгна към своята стая. В това време Брейди се показа в коридора.
— Извинете, господине — извика към него Брейди.
Дювин се спря и погледна този възрастен, съсухрен господин. Намръщи се.
— Да?
Брейди тръгна към него.
— Само минутка, сър.
— Съжалявам, но бързам.
Но Брейди беше достигнал вече до Дювин.
— Това беше много добре направено, Пиер. Знаех, че мога да разчитам на тебе.
Дювин усети как кръвта му кипна и се устреми към главата му. Пристъпи назад в стаята си, а Брейди го последва плътно до него.
— Ти? — успя да каже Дювин. — Лу?
— Разбира се — Брейди се засмя пресилено. — Промених решението си, Пиер. Аз ще занеса куфарчето в Цюрих. — Той затвори вратата. — Няма смисъл да биеш път до Цюрих. Ед желае нещата да станат така.
Държейки все още куфарчето в ръце, Дювин рязко се отпусна на леглото, разтърсен от случилото се.
— Говорих с Ед — продължи Брейди. — Той се съгласи, че си свършил много добра работа. Мога да ти платя тридесет хиляди швейцарски франка. Парите са у мен.
Острият ум на Дювин започна да функционира. Първата му мисъл бе да свали Брейди с един удар в безсъзнание и да изчезне, но не можеше да тръгне без Клодет, а тя нямаше да се прибере още два часа. Не, каза си той, тази ситуация изискваше дипломатичност.
— Прекрасно си се дегизирал — каза той. — Седни за минутка. Нека поговорим.
Брейди се поколеба, после седна, настрани от Дювин.
— Какво ще приказваме, Пиер? Искам да тръгна за Цюрих тази вечер. Ед ме очаква.
— Знам какво има тук вътре — каза Дювин, като потупваше козметичното куфарче. — Иконата на Екатерина Велика.
Брейди кимна. Пъхна изпотената си ръка в джоба на сакото и опипа пистолета. Това никак не му даде самочувствие.
— Иконата струва поне десет милиона долара-обади се Дювин, като отблизо наблюдаваше Брейди.
— Може би, ако се намери купувач — предпазливо подхвърли Брейди.
— Ед не би организирал кражбата ако не беше намерил купувач. Знам кой е купувачът… Херман Радниц.
Брейди притеснено се размърда. Излиза, че Хадьн е бил прав. Тази сцена подсказваше измама. Погледна мощната фигура на Дювин. Един негов удар, мислеше си Брейди, а потта избиваше на челото му, може да бъде смъртоносен.
— Правиш прибързани заключения, Пиер Както и да е, не е твоя работа какво има в куфарчето. Ти беше нает да откраднеш куфарчето и се справи отлично. Щедро ти се плаща. Няма какво повече да разискваме. Дай ми куфарчето, а аз ще ти дам тридесет хиляди швейцарски франка.
Дювин поклати глава. Виждаше, че Брейди е уплашен и стегна яките си мускули.
— Има какво да разискваме, Лу. Нека бъдем реалисти.
— Не те разбирам — Брейди се насили да се усмихне, но усмивката му беше трепереща. — От години двамата работим прекрасно заедно. Аз все още мога да ти предлагам много доходна работа. Какво искаш да кажеш… реалисти?
— Хайде, хайде, Лу — Дювин се навъси свирепо и Брейди се отдръпна назад в стола си. — Ето моето предложение: изоставяме Хадън от тази сделка и си разделяме печалбата помежду си. Всеки от нас ще вземе три, та дори и четири милиона. Какво ще кажеш?
— Какво ще кажа ли? — Гласът на Брейди се извиси с един тон. — Ще кажа, че не мога да повярвам, че това си ти, Пиер, да говориш така! Изненадан съм, и съм шокиран. Аз не играя двойна игра с приятелите си. Ед ми е приятел. Мислех, че и ти си ми приятел. Дай ми куфарчето, аз ще ти дам парите и ще забравим за този разговор.
Дювин го изгледа и поклати глава.
— Не. Или ще приемеш моята сделка, или няма да вземеш нищо, при мен дойде всичко. Свързал съм се с Радниц. Той ще купи от мене. Той не гледа на тебе, или на който и да е друг като на приятел. И ти няма какво да направиш, Лу. Ще тръгнеш ли с мен, или предпочиташ да си губещ?