Вреншчов лекичко изстена.
— Няма да остана за обяд.
— Това е много жалко, сър. Моля, последвайте ме.
Радниц беше видял пристигането на очукания Фолксваген. Беше поставил иконата на бюрото си. Облегна се назад в стола, сплете пръстите на пълните си ръце, и се отпусна напълно. И в единия, и в другия случай, той нямаше да загуби — мислеше си той. Ако съветското правителство не му даде договора за язовира, поне ще вземе осем милиона долара за връщането на иконата; но разбира се, да получи договора за язовира беше много по-важно.
Когато Вреншчов влезе с тежка стъпка в кабинета, Радниц веднага разбра, че контрактът с язовира няма да е за него. Е, добре, у него беше иконата. Не е асото, но поне е попът.
— Влез, Василий — покани го той, но в гласа му имаше раздразнение. — Какви са новините?
— За съжаление, г-н Радниц, моите хора са решили да отложат за няколко години построяването на язовира Те приемат вашата предварителна оценка, но поради икономическата криза, поради недостига на зърно, смятат, че не бива да се дават пари за язовира сега.
— Но може би след кризата? — попита Радниц, а жабешката му усмивка застина на лицето му.
— Можем само да се надяваме.
— Поне са приели оценката ми?
Вреншчов кимна. А Радниц посочи иконата.
— Виждаш ли, Василий, у мен е това ценно произведение на изкуството. Какво казват твоите господари? Готови ли са да ми платят осем милиона долара за връщането на това прекрасно съкровище?
Вреншчов имаше вид на човек малко преди смъртта му.
— Страхувам се, че не са, г-н Радниц.
Радниц трепна. Впери поглед във Вреншчов.
— Какво казваш? Тази икона е едно от най-старите ценности, които Русия притежава! Струва двадесет, ако не и повече, милиона долара! Причини объркването на Президента на Съединените щати. Какво ще ми дадат за нея?
Вреншчов мачкаше между пръстите си мазната си шапка.
— Страхувам се, че нищо няма да дадат, г-н Радниц.
Радниц се дръпна назад.
— Н-и-щ-о?
— Говорих с Министъра на културата — каза Вреншчов. — Той е голям ваш почитател, г-н Радниц. Той ми нареди да ви доверя една държавна тайна, все поради факта, че сте толкова добър приятел на нашата страна. Преди тридесет години, когато ни управляваше Сталин, иконата на Екатерина Велика е била открадната. Никой не знае кой я е откраднал. Тогавашният министър на културата е знаел, че ще го изправят до стената и ще го застрелят, ако новината се разчуе. Той поръчал да направят много сполучливо копие и това копие е било показано на изложбата на Ермитажа и е било откраднато от Вашингтон. — Той с треперещ пръст посочи иконата на бюрото на Радниц. — Това, сър, е копието. Министърът на културата ми каза да ви помоля да я приемете като сувенир, заради вашия постоянен интерес към Съветския съюз.
Той се обърна и фактически избяга от стаята, като остави Радниц да се взира с пуст поглед в иконата.