Силвия Дей
Опиянена от теб
(книга 3 от "Кросфайър")
Благодарности
Благодаря на редакторката Хилъри Соурей за цялата усилена работа по „Опиянена от теб“ и по първите две книги от поредицата „Кросфайър“. Без нея в романите щеше да има някои неясноти, много латински думи, кратки забежки към историческия жаргон и други препятствия, които да отвличат читателите от красивата любов на Гидиън към Ева. Много ти благодаря, Хилъри!
Огромна признателност за моя агент Кимбърли Уейлън и редакторката ми Синди Хуон, които помогнаха да пресъздам магията на Гидиън и Ева, докато пишех тази история. Когато имах нужда от помощ, те винаги бяха до мен. Благодаря ви, Ким и Синди!
Благодаря и на моя пиар Грег Съливан за това, че ме стимулираше да съм организирана, и за огромната му помощ в планирането на програмата ми.
Дължа благодарност и на моя агент в „Си Ей Ей“ — Джон Касир, за целия положен труд и търпението да отговаря на моите въпроси.
Благодарна съм на всички международни издатели, които приемат с невероятен ентусиазъм поредицата „Кросфайър“ и й оказват огромна подкрепа.
Благодаря и на моите читатели! Никога не бих могла да изкажа колко съм признателна за вашето търпение и подкрепа. Благодарна съм, че споделям пътешествието на Гидиън и Ева с вас.
1
Нюйоркските таксиметрови шофьори са уникална порода. Безстрашни до безумие, те натискат педала и се провират през задръстените улици с някакво абсолютно необяснимо спокойствие. Вече се бях научила да се концентрирам върху телефона си, за да не обръщам внимание на колите, с които се разминавахме на сантиметри. Всеки път, когато допуснех грешката да погледна навън, осъзнавах, че с все сила притискам крака си в пода и инстинктивно се опитвам да задействам спирачката.
Но в този момент не се нуждаех от изкуствено отвличане на вниманието. Цялата лепнех от пот след интензивната тренировка по крав мага, а умът ми бе изцяло зает с мисълта за това, което бе направил мъжът, когото обичам.
Гидиън Крос. Дори само името му беше достатъчно, за да изпрати гореща вълна на копнеж през скованото ми и напрегнато тяло. От момента, в който за първи път го видях — от мига, в който погледнах през абсурдно привлекателната му външност и съзрях тъмния и опасен мъж зад нея — усетих силата на онова привличане, което идва, когато си открил изгубената си половина. Нуждаех се от него така, както се нуждаех от ударите на сърцето си, а той се бе изложил на огромна опасност, беше рискувал всичко. Заради мен.
Острият звук на клаксона ме върна към действителността.
През стъклото видях блестящата усмивка на съквартиранта си, който ме гледаше от реклама върху автобус. Устните на Кари Тейлър бяха извити в съблазнителна усмивка, а високото му стройно тяло задръстваше кръстовището. Шофьорът на таксито натисна клаксона няколко пъти, като че ли така щеше да разчисти пътя.
Напразно. Нито Кари, нито аз се придвижихме. Той продължаваше да стои полегнал на една страна, гол до кръста и бос, а джинсите му бяха разкопчани така, че се виждаха и ластикът на бельото му, и ясно очертаните коремни мускули. Тъмнокестенявата му коса беше секси разрошена. А зелените като изумруд очи блестяха палаво.
Изведнъж осъзнах, че ще ми се наложи да пазя ужасна тайна от най-добрия си приятел.
Кари беше връзката ми с реалността, гласът на разума, рамото, на което винаги можех да се облегна — беше ми брат по всички начини, които имаха значение. Мразех мисълта, че трябва да крия от него това, което Гидиън е направил за мен.
Отчаяно исках да говоря за случилото се, да го споделя и да получа помощ в усилията си да го проумея, но знаех, че не мога да се доверя на никого. Дори психоаналитикът ни може да се окаже длъжен да наруши професионалната тайна поради някакви етични или юридически причини.
Отнякъде се появи едър полицай в светлоотразителна жилетка и прикани автобуса да влезе обратно в лентата си с нетърпящ възражение жест на ръката в бяла ръкавица и настойчиво подвикване. След това ни направи знак да прекосим кръстовището само миг преди светофарът да се смени. Облегнах се назад, обвих ръце около себе си и започнах да се полюшвам.
Пътуването от мезонета на Гидиън на Пето авеню до апартамента ми в Горен Уест Сайд е кратко, но този път ми се стори като цяла вечност. Информацията, която детектив Шели Грейвс от полицейското управление на Ню Йорк бе споделила с мен само преди няколко часа, напълно промени живота ми.