Гидиън се обърна по гръб и погледна намръщено към тавана.
— Трябва ли да говорим за това сега? Точно тази вечер?
Езикът на тялото му беше толкова напрегнат и отбранителен, че раздразнението ми от опита да смени темата на мига се изпари. Не исках да се карам с него, особено за минали неща. Единствено настоящето и бъдещето имаха значение. Трябваше да му имам доверие, че ще ми бъде верен.
— Не, не трябва — отговорих тихо, обърнах се настрани и поставих ръка върху гърдите му.
Щом слънцето изгрее, отново щяхме да се преструваме, че между нас няма нищо. Нямах представа още колко дълго ще се наложи да поддържаме тази илюзия и кога отново ще сме заедно.
— Просто исках да те предупредя, че е започнала да рови около теб. Пази се от нея.
— Доктор Питърсън ме попита за сексуалните ми преживявания, Ева — каза той сухо, — което поне според мен не означава непременно чукане. Тогава не мислех, че някой ще си направи труда да види разликата между двете. Ще ти го кажа съвсем ясно — водех жени в онази хотелска стая, но невинаги ги чуках. Всъщност по-скоро беше изключение.
Представих си бърлогата му за секс — апартамент, пълен с всякакви секс играчки, в един от многото хотели, които притежаваше. Слава богу, вече я беше освободил, но аз никога нямаше да я забравя.
— Може би е по-добре да не говорим за това.
— Ти отвори темата — отвърна остро той. — Сега ще трябва да ме изслушаш.
— Прав си — въздъхнах.
— В миналото имаше моменти, когато не можех да понасям да остана сам със себе си, но едновременно с това не ми се разговаряше. Не исках дори да мисля, камо ли да изпитвам каквито и да било чувства. Имах нужда да се разсея, като насоча вниманието си към някой друг, а използването на онази ми работа изглеждаше твърде обвързващо. Можеш ли да ме разбереш?
За съжаление, можех. Спомних си случаи, когато и аз съм падала на колене пред някой мъж, само за да престана да мисля за известно време. Нямаше нищо общо с любовната игра и правенето на секс.
— Тя от жените, които си чукал, ли е? — беше ми неприятно да задам този въпрос, но така или иначе трябваше да го изясним.
Той извърна глава и ме погледна.
— Веднъж.
— Сигурно за нея е било страхотно преживяване, че да се чувства така наранена.
— Не знам — измърмори той. — Не си спомням.
— Пиян ли беше?
— Не. Господи! — възкликна той и потърка лицето си. — Какво, по дяволите, ти каза?
— Нищо специално. Просто спомена, че имаш „тъмна страна“. Предположих, че става въпрос за секс, но не я попитах за никакви подробности. Държеше се така, сякаш между нас има нещо общо, защото и двете сме били зарязани от теб. Нещо като „Клубът на изоставените от Гидиън“.
— Не бъди злобна — каза той и ме изгледа студено. — Не ти подхожда.
— Ей! — отвърнах намръщено. — Съжалявам. Не исках да се държа като абсолютна кучка. Само малко. Мисля, че при тези обстоятелства имам право.
— Какво, по дяволите, очакваш да направя, Ева? Дори не знаех, че съществуваш. — Гласът на Гидиън стана по-дълбок и по-груб. — Ако знаех, че си там някъде, щях непременно да те открия. Нямаше да се бавя и минута. Но не знаех, че съществуваш, затова се задоволявах с каквото ми падне. Ти също си го правила. И двамата сме си губили времето с неподходящи хора.
— Да, така е. Били сме пълни глупаци.
Настъпи тишина.
— Сърдиш ли се?
— Не, всичко е наред.
Той ме изгледа изненадано.
— Тъкмо беше готов да се скараме, нали? — засмях се. — Ако искаш, може и да го направим. Но аз лично се надявах пак да ме изчукаш.
Гидиън плъзна тялото си върху моето. Усетих остра болка в гърдите си, когато видях облекчението и благодарността, изписани по лицето му. Напомниха ми колко много значи за него да му вярват, че казва истината.
— Различна си — промълви той и докосна лицето ми.
Разбира се, че бях различна. Мъжът, когото обичах, беше извършил убийство заради мен. Много неща губеха значението си след подобна саможертва.
3
— Ангелче.
Усетих аромата на кафе още преди да отворя очи.
— Гидиън?
— Да.
— Ако все още няма седем, направо ще ти сритам задника. — Тихият му смях ме накара да потръпна от удоволствие.