— Сърдиш ли се? Моля те, недей.
— Разбира се, че се сърдя — отвърна той с безизразен глас. — Но не на теб или на него.
— Д-добре. — Нямах представа какво има предвид.
Застана пред мен и прокара ръка през прекрасната си коса.
— Тази ситуация е непоносима. Търпях, защото нямах друг избор, но сега… — Погледът му гореше. — Ти си моя и искам целият свят да го знае.
— Казах на Брет, че съм влюбена в теб. На Кари също. И на баща ми. И на Мегуми. Никога не съм лъгала за чувствата си към теб.
— Ева! — Кристофър се приближи до мен, притегли ме към себе си и ме целуна по бузата. — Толкова се радвам, че Брет те доведе. Нямах представа, че сте били заедно.
Успях да се усмихна, като през цялото време усещах погледа на Гидиън.
— Мина много време оттогава.
— Не чак толкаво много — ухили се Кристофър. — Сега си тук, нали така?
— Кристофър — каза вместо поздрав Гидиън.
— Гидиън. — Усмивката не изчезна от лицето на Кристофър, но държанието му стана доста по-хладно. — Не беше необходимо да идваш. Държа всичко под контрол.
Двамата бяха полубратя, но физически почти не си приличаха.
Гидиън беше по-висок, по-едър и определено по-тъмен — и като цвят на кожата, и като излъчване. Кристофър беше хубав мъж със секси усмивка, но не притежаваше нищо от невероятния магнетизъм на брат си.
— Тук съм заради Ева — отговори Гидиън спокойно, — не заради шоуто.
— Така ли? — учуди се Кристофър и ме погледна. — Мислех, че двамата с Брет се опитвате да изгладите нещата.
— С Брет сме просто приятели — отвърнах аз.
— Личният живот на Ева изобщо не е твоя работа — обади се Гидиън.
— Не би трябвало да е и твоя. — Кристофър го погледна с такава ненавист, че се почувствах неловко. — Фактът, че „Златна“ е истинска история и че Ева и Брет са тук заедно, е страхотен маркетинг и за „Видал“, и за групата.
— Истинската история спира с тази песен.
Кристофър се намръщи, бръкна в джоба и извади телефона си. Погледна екрана и се обърна сърдито към брат си:
— Бъди така добър да се обадиш на Корин. Направо се е побъркала, защото не може да се свърже с теб.
— Говорих с нея преди час — каза Гидиън.
— И престани да й даваш неясни сигнали — скастри го Кристофър. — Щом не искаш да разговаряш с нея, защо си ходил в апартамента й снощи?
Напрегнах се, пулсът ми се ускори. Погледнах към Гидиън, видях, че стисна зъби и си спомних, че цяла вечер чаках да отговори на съобщението ми.
Когато се прибрах, го заварих у дома, но така и не ми обясни защо не е писал. И със сигурност не спомена, че е ходил в апартамента на Корин. А и нали ми беше казал, че не отговаря на обажданията й?
Отдръпнах се, стомахът ми се беше свил на топка. Целият ден не бях в настроение и свадата между Гидиън и Кристофър ми идваше в повече.
— Извинете ме.
— Ева — каза Гидиън рязко.
— Беше ми приятно да ви видя и двамата — измърморих аз, изпълнявайки предварително определената ми роля, след това се обърнах и тръгнах към Кари.
Не бях направила и две крачки, когато Гидиън ме настигна, хвана ме за лакътя и прошепна в ухото ми:
— Непрекъснато звъни на работа и на мобилния ми телефон. Наложи се да разговарям с нея.
— Трябваше да ми кажеш.
— Имаше много по-важни неща, за които да говорим.
Брет хвърли поглед към нас. Беше прекалено далече и не видях изражението на лицето му, но по стойката му личеше, че е напрегнат. Хората се тълпяха наоколо и се опитваха да стигнат до него, а той бе съсредоточил цялото си внимание върху мен.
По дяволите! Беше ме видял с Гидиън и това бе развалило настроението му в ден, който би трябвало да е един от най-щастливите в живота му. Както се опасявах, идването ми тук се оказа огромна грешка.
— Гидиън — изсъска Кристофър зад гърба ми, — не съм свършил разговора си с теб.
Гидиън го погледна.
— Ще дойда при теб след минута.
— Ще говорим сега.
— Отдръпни се, Кристофър — сряза го Гидиън и го изгледа с такъв леден поглед, че потреперих въпреки горещината, — преди да си направил сцена, която да отвлече вниманието от „Сикс-Найнтс“.
Кристофър се поколеба в продължение на цяла минута, после, изглежда, разбра, че брат му не се шегува. Изруга под нос, обърна си и в този момент Айрланд застана пред него.