— Остави ги на мира — заяви тя, сложила ръце на кръста. — Искам отново да се съберат.
— Не се намесвай.
— Както и да е — сбърчи нос тя. — Ела да ме разведеш наоколо.
Той спря и присви очи. След това я хвана за лакътя и я отведе. Очевидно бяха много близки. Стана ми мъчно, че Гидиън няма подобна връзка с тях. Гидиън отново привлече вниманието ми, като докосна бузата ми с върха на пръстите си. В тази нежна милувка имаше толкова много любов… и чувство за собственост. Всеки, който видеше жеста, би бил наясно, че му принадлежа.
— Кажи ми, че знаеш, че между мен и Корин не се е случило нищо.
Въздъхнах.
— Знам, че не си правил нищо с нея.
— Добре. Направо не е на себе си. Никога не съм я виждал да се държи така… По дяволите! Не знам. Капризно. Ирационално.
— Отчаяно?
— Може би. Да — каза той и изведнъж чертите на лицето му омекнаха. — Не беше такава, когато развали годежа ни.
Стана ми мъчно и за двамата. Болезнените раздели не бяха приятни за никого.
— Тогава те е напусната тя. Сега го правиш ти. Винаги е по-трудно за изоставения.
— Опитвам се да й помогна да се успокои, но трябва да ми обещаеш, че няма да допуснеш да застане между нас.
— Няма. А ти не трябва да се тревожиш за Брет.
Минаха няколко секунди, накрая каза:
— Ще се тревожа, но мога да се справя с това.
Разбрах, че не му е лесно да направи този компромис.
Устните му се свиха:
— Трябва да отида да се оправя с Кристофър. Между нас всичко наред ли е?
Кимнах:
— Да, аз съм добре. А ти?
— Стига Клайн да не те целува. — Предупреждението в гласа му бе съвсем ясно.
— Същото се отнася и за теб.
— Ако се опита да ме целуне, определено ще си изяде шамарите.
Разсмях се.
— Знаеш какво искам да кажа.
Хвана ръката ми и потърка с палец пръстена.
— Кросфайър.
Сладка болка прониза сърцето ми.
— И аз те обичам, шампионе.
Брет успя да се освободи от феновете и тръгна към навеса, изглеждаше мрачен.
— Забавляваш ли се? — попитах. Надявах се да успея да върна доброто му настроение.
— Иска да се върнеш при него — заяви той без всякакво предисловие.
— Да — отвърнах, без да се колебая.
— Ако дадеш на него втори шанс, мисля, че и аз заслужавам такъв.
— Брет…
— Знам, че няма да е лесно, защото пътувам…
— И освен това живееш в Сан Диего — посочих аз.
— … но мога да идвам тук достатъчно често, а и ти можеш да пътуваш, да видиш нови места. Освен това турнето свършва през ноември. Мога да дойда тук и да остана при теб за празниците. — Погледна ме с прекрасните си зелени очи и отново усетих привличането между нас. — Баща ти все още е в Южна Калифорния, така че би имала доста причини да ходиш там.
— Ти би бил достатъчна причина. Но, Брет… Не знам какво да ти кажа. Влюбена съм в него.
Той скръсти ръце като истинско лошо момче, при това дяволски апетитно. Всъщност Брет беше точно това.
— Не ме интересува. Нещата между вас няма да се получат, Ева, а аз ще чакам.
Погледнах го и осъзнах, че нищо, освен времето няма да го убеди.
Пристъпи към мен и протегна ръка, за да ме помилва по рамото. Стоеше надвесен, извил тяло над моето. Спомних си и други случаи, когато сме стояли в тази поза, моментите точно преди да ме притисне в нещо и да ме изчука.
— Трябва да го направим само веднъж — прошепна той в ухото ми с типичния си греховен глас. — Само веднъж в теб и ще си спомниш какво имахме.
Преглътнах, гърлото ми беше пресъхнало.
— Това няма да се случи, Брет.
Устните му бавно се извиха в усмивка и прелестната му трапчинка отново се появи.
— Ще видим.
— Не мога да повярвам, че са толкова по-яки на живо — заяви Айрланд, вперила поглед към момчетата от групата, които даваха интервю на телевизионния водещ преди премиерата. — Това се отнася и за теб, Кари.
Той се усмихна и разкри ослепително белите си зъби.
— Благодаря ти, миличка.
— И така… — започна тя и ме изгледа със сините си очи, които толкова напомняха за очите на Гидиън. — Значи с Брет Клайн сте били гаджета?
— Не съвсем. Честно казано, просто се мотаехме заедно.