— Да, макар и по доста заобиколен начин.
— Ева, ти ли играеш себе си във видеото?
Премигнах, осъзнавайки, че той току-що заяви, че съм онази Ева в национален ефир.
— Не, това не съм аз.
— Какво мислиш за „Златна“?
Облизах пресъхналите си устни.
— Това е изключителна песен, създадена от изключителна група.
— В която се разказва една изключителна любовна история.
Водещият се усмихна към камерата и продължи да говори, но аз напълно го изключих и започнах да търся с поглед Гидиън. Не можех да го открия никъде.
Водещият поговори още малко с групата, а аз се отдалечих, без да спирам да оглеждам наоколо. Кари дойде при мен, последван от Айрланд.
— Това се казва видео! — възкликна той.
Хвърлих му нещастен поглед и се обърнах към Айрланд:
— Знаеш ли къде е брат ти?
— Кристофър разговаря с официалните гости. Гидиън си тръгна — отвърна тя и премигна извинително. — Каза на Кристофър да ме заведе у дома.
— По дяволите!
Извадих от чантата си телефона, който Гидиън ми беше дал, и бързо написах съобщение: „Обичам те. Обещай ми да се видим довечера“. Изчаках да получа отговор. В продължение на няколко минути не се случи нищо, но аз продължавах да стискам апарата, сякаш можех да го накарам да започне да вибрира.
Брет бавно се приближи към мен.
— Приключихме. Искаш ли да тръгваме?
— Разбира се — отвърнах и се обърнах към Айрланд. — През следващите два уикенда няма да съм в града, но ако искаш, можем да се видим след това.
— Няма да поемам никакви ангажименти — обеща тя и ме прегърна силно.
Извърнах се към Кари, хванах ръката му и я стиснах.
— Благодаря ти, че дойде.
— Шегуваш ли се? Отдавна не съм се забавлявал така.
Двамата с Брет изпълниха някакво сложно ръкостискане.
— Добра работа, човече. Много се радвам за теб.
— Благодаря, че дойде. Пак ще се видим.
Брет постави ръка ниско на кръста ми и двамата се отдалечихме.
17
Гидиън не дойде в „Табло уан“. До известна степен бях благодарна, защото не исках Брет да си помисли, че нарочно съм организирала нещата така, че да не сме сами. Като оставим настрани надеждите му за бъдеща връзка между нас, Брет беше важна част от моето минало и ми се искаше, ако е възможно, да останем приятели.
Проблемът беше, че цялото ми съзнание бе заето с представите за това какво мисли и чувства в момента Гидиън.
Почти не хапнах от вечерята, бях прекалено разтревожена, за да ям. Арнолдо Ричи изглеждаше прекрасен и много елегантен в бялата си униформа на главен готвач, когато дойде до масата да ни поздрави. Почувствах се неудобно, че толкова голяма част от невероятно вкусната му храна все още е в чинията ми.
Известният готвач беше приятел на Гидиън. Макар този факт да не бе широко разпространен, Гидиън беше съсобственик в „Табло уан“ — една от причините да избера именно този ресторант. Ако имаше някакви съмнения относно това как е минала вечерята ми с Брет, можеше спокойно да попита някого, на когото има доверие.
Надявах се, разбира се, че Гидиън ще прояви достатъчно доверие, че да повярва на самата мен, но знаех, че във връзката ни има проблеми, а болезненото собственическо чувство и на двама ни е само един от тях.
— Радвам се да те видя, Ева — каза Арнолдо със симпатичния си италиански акцент.
Целуна ме по бузата, след това дръпна един свободен стол, седна на масата при нас и подаде ръка на Брет.
— Добре дошъл в „Табло уан“.
— Арнолдо също е фен на „Сикс-Найнтс“ — обясних аз. — Дойде на концерта ви заедно с Гидиън и мен.
Брет мрачно изви устни, докато се здрависваше с Арнолдо.
— Радвам се да се запознаем. Видя ли и двете изпълнения?
Имаше предвид сбиването си с Гидиън. Арнолдо веднага разбра.
— Видях ги. Гидиън много държи на Ева.
— Аз също държа на нея — заяви Брет и стисна изпотената си чаша с италианска бира.
— Добре тогава — засмя се Арнолдо. — Che vinca il migliore. Нека по-добрият победи.
— Ей… — обадих се аз и се облегнах назад. — Аз да не съм някаква награда. Или може би е по-добре да кажа — не съм никаква награда.
Арнолдо ме изгледа. Очевидно бе съгласен с думите ми до известна степен. Не го обвинявах — знаеше, че съм целунала Брет, и беше видял ефекта от постъпката ми върху Гидиън.