— Има ли някакъв проблем с храната ти, Ева? — попита Арнолдо. — Ако ти харесваше, чинията ти щеше да е празна.
— Сервирате големи порции — посочи Брет. — А Ева обича да похапва. — Брет извърна поглед към мен: — Така ли е?
Свих рамене. Дали в момента осъзнаваше колко малко знаем един за друг?
— Един от многото ми недостатъци.
— Не и за мен — намеси се Арнолдо. — Как мина премиерата на видеото?
— Според мен добре — отвърна Брет и впери поглед в лицето ми.
Кимнах, не исках да развалям настроението му в такъв важен за групата ден. Вече нищо не можеше да се направи. А и не можех да го обвинявам за намеренията му, само за изпълнението.
— Скоро ще станат звезди от световна величина.
— И тогава ще казвам, че съм ви познавал от самото начало — усмихна се Арнолдо към Брет. — Купих си първия ви сингъл от iTunes по времето, когато все още бе единственият ви сингъл.
— Благодаря за подкрепата, човече — отвърна Брет. — Никога нямаше да успеем, ако не бяха феновете ни.
— Нямаше да успеете, ако не бяхте толкова добри — заяви Арнолдо и ме погледна. — Нали ще хапнеш нещо за десерт? Ще поръчам и още вино.
Арнолдо се настани по-удобно на стола и ми стана ясно, че възнамерява да изпълнява ролята на мой охранител. Хвърлих поглед към Брет. Тъжната му усмивка ми подсказа, че и той е стигнал до същия извод.
— И така — започна Арнолдо, — кажи ми, Ева, как е Шона?
Въздъхнах мислена. Арнолдо поне бе бавачка, която ти е приятно да гледаш.
Малко след десет шофьорът на Брет ме остави пред къщи. Поканих Брет да се качи горе, защото иначе щеше да изглежда много грубо от моя страна. Той огледа доста изненадано фоайето на сградата, нощния пазач и рецепцията.
— Сигурно имаш страхотна работа — изкоментира, докато вървяхме към асансьорите. Чух зад гърба си потракването на високи токчета по мраморния под.
— Ева!
Намръщих се, когато разпознах гласа на Диана.
— Внимавай, репортерка е — прошепнах, преди да се обърна.
— Това лошо ли е? — попита Брет и ме погледна.
— Здравей, Диана — поздравих със сдържана усмивка.
— Добър вечер.
Погледът й бързо обходи Брет от глава до пети и в следващия момент тя му подаде ръка.
— Брет Клайн, ако не греша? Аз съм Диана Джонсън.
— Приятно ми е да се запознаем, Диана — каза той и пусна в ход целия си чар.
— С какво мога да ти помогна? — попитах, докато се ръкуваха.
— Извинявай, че прекъсвам срещата ви така. Не знаех, че двамата отново сте се събрали, докато днес не ви видях на промоцията, организирана от „Видал“ — заяви тя и се усмихна на Брет. — Както виждам, май няма сериозни последици от свадата ви с Гидиън Крос?
Брет вдигна учудено вежди.
— Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.
— Чух, че двамата с Крос сте си разменяли удари.
— Някои хора се радват на богато въображение.
Дали Гидиън бе разговарял с него? Или след многобройните си срещи с медиите Брет сам се бе научил да избягва капаните?
Стана ми неприятно, че през деня Диана е била някъде близо до нас и ме е наблюдавала. Или, по-точно, е наблюдавала Гидиън. Цялото й внимание беше съсредоточено върху него. Просто й беше по-лесно да се добере до мен. Тя се усмихна едва-едва в отговор:
— Вероятно източникът ми не е бил особено надежден.
— Случва се — отвърна той спокойно.
Тя отново се обърна към мен.
— Днес ви видях с Гидиън, Ева. Фотографът успя да ви направи няколко страхотни снимки. Отбих се, за да те помоля да дадеш изявление, но сега като виждам с кого си, би ли изяснила каква по-точно е връзката ти с Брет?
Въпросът й бе насочен към мен, но Брет пристъпи напред, усмихна се и очарователната му трапчинка се появи отново.
— Мисля, че „Златна“ казва всичко. Връзката и приятелството ни датират отдавна.
— От това ще стане чудесен цитат, много благодаря. — Диана ме изгледа внимателно. Аз нея — също. — Е, добре, няма да ви задържам повече. Благодаря ви за отделеното време.
— Няма защо — казах аз, хванах Брет за ръката и го дръпнах. — Лека нощ.
Заведох го бързо до асансьора и се успокоих едва когато вратите на кабината се затвориха.
— Мога ли да попитам защо някаква репортерка се интересува от това с кого излизаш?