Погледнах го. Беше се облегнал небрежно и държеше перилото с широко разтворени ръце. Позата беше провокативна и той без съмнение бе суперсекси, но мислите ми бяха насочени към Гидиън. С нетърпение очаквах да го видя и да поговоря с него.
— Тя е бивше гадже на Гидиън и търси отмъщение.
— Не ти ли звучи като предупреждение?
Поклатих глава:
— Не и в смисъла, който ти имаш предвид.
Асансьорът спря на моя етаж и аз поведох Брет към апартамента, стана ми неприятно, че трябва да минем покрай вратата на Гидиън. Дали и той се е чувствал по същия начин, когато прекарваше време с Корин? Дали е бил изпъден с чувство на тревога и вина?
Отворих вратата и съжалих, че не заварих Кари на дивана. Очевидно съквартирантът ми не беше вкъщи. Лампите бяха загасени — сигурен знак, че го няма. Когато си беше у дома, включваше осветлението навсякъде.
Натиснах ключа и се обърнах точно навреме, за да видя изражението на Брет, когато светлината от скритото осветление падна върху лицето му. Винаги ми беше странно да наблюдавам реакцията на хората, когато за пръв път осъзнаваха, че имам пари. Брет ме изгледа намръщено:
— Ще започна да се замислям за смяна на професията.
— Не плащам наема от заплатата си. Доведеният ми баща го плаща. Поне засега.
Отидох в кухнята и оставих чантата си на един от високите столове.
— В едни и същи кръгове ли се движите двамата с Крос?
— Понякога.
— Мислиш ли, че аз съм твърде различен от теб?
Въпросът му ме притесни, макар да бе съвсем логичен.
— Не преценявам хората според парите им, Брет. Искаш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Поканих го с жест да седне на дивана и двамата се настанихме там.
— Значи видеото не ти хареса — каза той и постави ръката на облегалката.
— Не съм казала такова нещо.
— Не беше необходимо. Видях лицето ти.
— Просто е прекалено… лично.
Погледът в зелените му очи ме накара да се изчервя.
— Не съм забравил нищо, свързано с теб, Ева. И видеото го доказва.
— Това е, защото нямаше какво толкова да помниш — посочих аз.
— Мислиш, че не те познавам, но съм виждал някои твои страни, които Крос никога няма да опознае.
— Точно обратното.
— Може и така да е — примири се той и пръстите му започнаха безшумно да барабанят по възглавницата. — Трябваше да летя утре много рано сутринта, но ще взема по-късен полет. Ела с мен. Този уикенд имаме концерти в Сиатъл и Сан Франциско. Ще се прибереш в неделя вечерта.
— Не мога. Имам други планове.
— Следващия уикенд ще бъдем в Сан Диего. Ела там — продължи той и плъзна пръсти по ръката ми. — Ще бъде като в доброто старо време, само че ще присъстват още двайсет хиляди души.
Премигнах. Каква беше вероятността да сме си вкъщи по едно и също време?
— И аз планирах да съм в Южна Калифорния по същото време. Ще бъдем само двамата с Кари.
— Значи имаме уговорена среща за следващия уикенд.
— Не е среща, просто ще се видим — поправих го аз и се изправих, когато той го направи. — Тръгваш ли?
Пристъпи към мен.
— Каниш ли ме да остана?
— Брет…
— Добре. — Усмихна се тъжно и сърцето ми леко ускори ритъм. — Ще се видим следващия уикенд.
Тръгнахме заедно към вратата.
— Благодаря, че ме покани днес — казах и колкото и да е странно, съжалих, че си тръгва толкова скоро.
— Съжалявам, че видеото не ти хареса.
— Хареса ми — настоях аз и го хванах за ръката. — Наистина. Свършил си страхотна работа. Просто се почувствах странно да се видя така отстрани, нали разбираш?
— Разбирам.
Сложи другата си ръка на бузата ми и се наведе да ме целуне.
Извърнах се и вместо това той потърка върха на носа си в бузата ми. Слабият аромат на одеколон се смеси с мириса на кожата му, подразни сетивата ми и събуди горещи спомени. Усещането за тялото му толкова близо до моето беше болезнено познато.
Едно време страхотно си падах по него. Исках и той да изпитва същото към мен и сега, когато това беше факт, чувството бе едновременно сладко и горчиво.
Брет ме хвана за ръката малко под рамото и тихо изръмжа. Звукът отекна в тялото ми.
— Все още си спомням усещането — прошепна той с дълбок дрезгав глас. — Спомням си какво е да съм вътре в теб. Нямам търпение да го изпитам отново.