— Била е тук? — изсъска той и за част от секундата ми стана жал за Диана. Без да го осъзнава, тя копаеше собствения си гроб.
— Вероятно те е снимала как влизаш в апартамента на Корин и е искала да ме ядоса — казах аз и скръстих ръце. — Преследва те!
Гидиън наведе глава назад, за да се изплакне, бицепсите му се раздвижиха, когато прокара пръсти през косата си.
Беше толкова откровено, сексапилно и красиво мъжествен.
Облизах устни, видът му ме възбуждаше, въпреки че бях ядосана на бившите му гаджета. Приближих и изсипах малко от душ гела в дланта си. След това прокарах ръце по гърдите му. Гидиън изръмжа и сведе поглед към мен.
— Обичам да усещам ръцете ти.
— Това е добре, защото не мога да държа ръцете си далече от теб.
Докосна бузата ми, гледаше ме нежно. Огледа внимателно лицето ми, сигурно се опитваше да разбере дали искам секс. Не мислех, че в момента е така. Желаех го — желанието никога не изчезваше, но исках и просто да се насладя на това, че съм с него. Което беше доста трудно, когато ме засипваше с оргазми.
— Имах нужда от това — каза той. — Просто да съм с теб.
— Нямаш ли усещането, че всичко е срещу нас? Не можем да си поемем дъх. Щом един проблем отмине, веднага изниква друг.
Пръстите ми се плъзнаха по стегнатите му коремни мускули. Желанието пулсираше между нас заедно с онова прекрасно чувство да си близо до някого, когото цениш и от когото имаш нужда.
— Но ние се справяме, нали?
Устните му докоснаха челото ми.
— Така е, държим се. Но нямам търпение да заминем утре. Да се махнем оттук за малко, далече от всички и да те имам само за себе си.
Усмихнах се, очарована от тази мисъл.
— И аз нямам търпение.
Събудих се, когато Гидиън се измъкна от леглото ми.
Премигнах и видях, че телевизорът все още работи, макар и без звук. Бях заспала, гушната в него, наслаждавайки се на времето заедно, след всички часове и дни, в които бяхме разделени.
— Къде отиваш? — прошепнах.
— Да си легна — отвърна той и докосна бузата ми. — Ужасно ми се спи.
— Не си отивай.
— Не ме карай да остана.
Въздъхнах, добре разбирах страха му.
— Обичам те.
Гидиън се надвеси над мен и притисна устни в моите.
— Не забравяй да сложиш паспорта в чантата си.
— Няма. Сигурен ли си, че не трябва да вземам нищо друго?
— Сигурен съм.
Целуна ме отново, устните му се впиха в моите. И след това си отиде.
В петък сутринта облякох лека рокля от трико, с която от работа можех спокойно да отида направо на летището за дълъг полет. Нямах представа къде ще ме води Гидиън, но бях сигурна, че с тази рокля ще ми е удобно.
Когато стигнах в офиса, заварих Мегуми да говори по телефона, затова двете само си махнахме и аз се отправих директно към бюрото си. Госпожа Фийлд се отби при мен точно в момента, в който се настанявах на стола.
Изпълнителната директорка на „Уотърс Фийлд & Лийман“ изглеждаше властна и самоуверена в мекия си сив костюм с панталон.
— Добро утро, Ева — поздрави тя. — Моля те, предай на Марк да се отбие в кабинета ми веднага щом дойде на работа.
Кимнах и погледнах с възхищение тройното й колие от черни перли.
— Ще го направя.
Когато пет минути по-късно предадох молбата й на Марк, той само поклати глава.
— Мога да се обзаложа, че не сме получили поръчката за „Адриана Уайнярдс“.
— Така ли мислиш?
— Мразя тези открити търгове за обществени поръчки. Там не се интересуват от качествата и опита на изпълнителя. Интересува ги само това да намерят някой, който е толкова гладен, че е готов да работи за без пари.
Бяхме изоставили всичка останало, за да се вместим в крайния срок. Представянето на проекта беше възложено на Марк, защото се бе справил отлично с кампанията на „Кингсман“.
— Те губят — успокоих го аз.
— Знам, но все пак… Искам да спечеля всички поръчки. Пожелай ми да съм сбъркал.
Вдигнах палци нагоре, а той се отправи към кабинета на Кристин Фийлд. Телефонът на бюрото ми иззвъня точно когато ставах от стола, за да отида да си направя кафе.
— Кабинетът на Марк Герити — казах аз. — На телефона е Ева Трамел.
— Ева, миличка.
Въздъхнах, когато чух сълзливия глас на майка ми.