— Благодаря. — Неволно го покрих с ръка, сякаш исках да го предпазя. За мен той бе безценен и изключително личен. — Гидиън ми го подари.
Тя ме погледна ужасено.
— Нали не си му казала за проследяващото устройство?
— Казвам му всичко, мамо. Ние нямаме тайни помежду си.
— Може би ти нямаш. Но дали и при него е така?
— Имаме здрава връзка — заявих уверена. — И с всеки изминал ден става все по-здрава.
— О! — възкликна тя и кимна, късите й къдрици леко се полюшнаха. — Това е… чудесно, Ева. Той може да се грижи за теб.
— Вече го прави, дава ми точно това, от което имам нужда, и то не е свързано с парите му.
Майка ми сви устни, когато долови горчивината в гласа ми. Не се намръщи истински, много старателно избягваше да го прави, за да запази безупречната си кожа.
— Не отхвърляй така бързо парите, Ева. Никога не знаеш кога и за какво ще ти потрябват.
В мен започваше да се надига раздразнение. През целия ми живот тя бе поставяла парите на първо място, без да се интересува от хората — като баща ми — които ще бъдат наранени от това.
— Не ги отхвърлям — възразих аз. — Просто няма да позволя парите да ръководят живота ми. И преди да ми кажеш нещо от рода на „Лесно ти е да говориш така“, искам да те уверя, че ще остана с Гидиън дори и да загуби последния си цент.
— Той е прекалено умен, за да загуби всичко — отбеляза тя сухо. — И ако имаш достатъчно късмет, никога няма да изпаднеш в ситуация, в която да останеш без пари.
Въздъхнах, темата не ми беше приятна.
— С теб никога няма да сме на едно и също мнение по този въпрос.
Пръстите й с изящен маникюр стиснаха внимателно сребърните прибори.
— Толкова си ми ядосана.
— Осъзнаваш ли, че татко е влюбен в теб? Толкова много те обича, че не може да те забрави и да продължи живота си. Мисля, че никога няма да се ожени. Никога няма да има сериозна връзка и в живота му няма да има жена, която да се грижи за него.
Тя преглътна и една сълза се плъзна по бузата й.
— Да не си посмяла да се разплачеш — наредих й аз и се наведох към нея. — Тук не става въпрос за теб. Не си ти жертвата.
— Значи нямам право да изпитвам болка? — сопна ми се тя с най-твърдия тон, който някога съм я чувала да използва. — Нямам ли право да плача, когато сърцето ми е разбито? Аз също обичам баща ти. Бих дала всичко, за да го направя щастлив.
— Не го обичаш достатъчно.
— Всичко, което съм направила, е от любов. Всичко. — Смехът й беше тъжен. — Господи… чудя се как все още си тук, след като имаш толкова лошо мнение за мен.
— Ти си ми майка и винаги си била на моя страна. Винаги си се опитвала да ме предпазиш, макар че средствата, които подбираш, невинаги са правилни. Обичам и теб, и татко. Той е добър човек и заслужава да бъде щастлив.
Тя отпи едва-едва от водата си.
— Ако не беше ти, щях да предпочета никога да не го бях срещала. Така и двамата щяхме да сме много по-щастливи. Сега вече не мога да направя нищо.
— Можеш да си с него. Да го направиш щастлив. Изглежда, ти си единствената жена, способна на това.
— Невъзможно е — прошепна тя.
— Защо? Защото не е богат ли?
— Да — отвърна тя и вдигна ръка към врата си. — Защото не е богат.
Беше до болка откровена. Сърцето ми се сви. Сините й очи гледаха мрачно, никога преди не бях виждала този поглед. Каква бе причината така отчаяно да се нуждае от пари? Щях ли някога да я разбера и проумея?
— Но ти си богата. Това не ти ли е достатъчно?
След три развода нейното лично състояние възлизаше на няколко милиона.
— Не е.
Вперих поглед в нея, не можех да повярвам на ушите си.
Тя отмести очи, светлината се отрази в трикаратовите й диамантени обици и те заблестяха в цветовете на дъгата.
— Не можеш да го разбереш.
— Тогава ми го обясни. Моля те, мамо.
Отново погледна към мен.
— Може би ще го направя някой ден. Когато не си ми толкова сърдита.
Облегнах се назад, главата започваше да ме боли.
— Чудесно! Сърдита съм, защото не те разбирам, а ти няма да ми обясниш, защото съм сърдита. Така до никъде няма да стигнем.
— Съжалявам, миличка — каза тя и ме погледна умолително. — Това, което се случи между мен и баща ти…
— Виктор. Защо никога не споменаваш името му?