Тя трепна и се намръщи.
— Докога ще ме наказваш? — попита тихо.
— Не те наказвам, просто не разбирам.
Беше лудост от наша страна да седим в ярко озарения от слънцето ресторант, пълен с хора, и да се занимаваме с помията в живота ни. Искаше ми се да ме бе поканила в дома си, домът, който споделяше със Стантън. Но предположих, че е предпочела да говорим на публично място, за да не изпусна нервите си напълно.
— Виж какво — започнах аз, почувствах се ужасно уморена, — с Кари възнамеряваме да се изнесем от апартамента, ще намерим някое друго място, където да живеем.
Изведнъж майка ми изпъна рамене.
— Какво? Защо? Не бъди безразсъдна, Ева! Няма нужда…
— Напротив, има. Нейтън вече го няма. И двамата с Гидиън искаме да прекарваме повече време заедно…
— Какво общо има това с изнасянето ти от апартамента? — попита тя и очите й се наляха със сълзи. — Съжалявам, Ева. Какво повече мога да кажа?
— Това няма нищо общо с теб, мамо. — Нервно прибрах косата зад ухото си, плачът й винаги ме разстройваше. — Добре, честно казано, след онова, което се случи между теб и татко, наистина се чувствам неудобно да живея в апартамент, за който плаща Стантън. Но има нещо повече от това — двамата с Гидиън искаме да живеем заедно. И най-разумно ще е да започнем на чисто на някое ново място.
— Да живеете заедно? — възкликна тя и сълзите моментално изчезнаха от очите й. — Преди сватбата? Не, Ева, това е невъзможно. Би било ужасна грешка. А какво ще стане с Кари? Ти го доведе в Ню Йорк.
— И той ще дойде с нас. — Не й казах, че все още не съм споделила с Кари идеята си Гидиън да ни стане съквартирант, но бях сигурна, че няма да има нищо против. Така щяхме да прекарваме повече време заедно, а и наемът щеше да е по-малък, когато го делим на три. — Ще живеем тримата заедно.
— Не можеш да живееш с мъж като Гидиън Крос, освен ако не си омъжена за него — заяви майка ми и се наведе напред. — Имай ми вяра за тези неща. Изчакай пръстена.
— Не бързам да се омъжвам — казах аз и прокарах пръст по долната страна на пръстена си.
— О, господи! — въздъхна тя и поклати глава. — Какви ги говориш? Та ти го обичаш!
— Прекалено рано е. И съм твърде млада.
— На двайсет и четири си. Това е идеалната възраст.
Майка ми се изправи, от цялата й стойка лъхаше решителност. За първи път това не ме притесни, защото, изглежда, донякъде възвърна духа й.
— Няма да ти позволя да опропастиш всичко, Ева.
— Мамо…
— Не — заяви тя твърдо и очите й заблестяха пресметливо. — Довери ми се и не избързвай. Аз ще се справя с останалото.
По дяволите! Не беше никак добре, че по отношение на брака тя е на страната на Гидиън, а не на моята.
18
Все още си мислех за майка ми, когато в пет часа следобед излязох от „Кросфайър“. Бентлито вече чакаше до тротоара и когато приближих, Ангъс излезе от него усмихнат.
— Добър вечер, Ева!
— Здравей — усмихнах се и аз. — Как си, Ангъс?
— Отлично.
Той заобиколи колата и ми отвори задната врата. Взрях се внимателно в лицето му. Какво ли знаеше за Нейтън и Гидиън? Дали толкова, колкото Кланси? Или може би повече?
Настаних се в прохладната кола, извадих телефона си и набрах номера на Кари. Включи се гласовата поща, затова му оставих следното съобщение: „Здрасти, искам само да ти напомня, че този уикенд няма да съм в града. Ще ми направиш ли една услуга — помисли си дали би искал да се преместим да живеем в апартамент заедно с Гидиън и ще го обсъдим, когато се прибера. Ще отидем на някое ново място, което всички можем да си позволим. Не че той трябва да се тревожи за наема“ — добавих, представяйки си физиономията, която Кари щеше да направи. — „Ако имаш нужда от мен и не можеш да се свържеш по мобилния, изпрати ми имейл. Обичам те.“
Точно приключих, когато вратата се отвори и Гидиън влезе в колата.
— Здрасти, шампионе!
Прихвана ме през кръста и прилепи устни до моите. Пусна езика си в устата ми, сякаш искаше да опита вкуса ми и в този момент забравих всичко наоколо. Бях останала без дъх, когато най-после се отдели от мен.
— Здравей, ангелче — каза с дрезгав глас.
— Еха!
Той се усмихна.
— Как мина обядът с майка ти?
Изпъшках.
— Толкова добре? — пошегува се той и ме хвана за ръката. — Разкажи ми подробно.