— Не знам какво да ти кажа. Чувствах се много странно.
Ангъс седна зад волана и колата се вля в трафика.
— Странно? — повтори Гидиън. — Или неудобно.
— И двете.
Погледнах през прозореца, когато намалихме заради натовареното движение. Тротоарите бяха пълни с хора, но те се движеха бързо. Само колите стояха на място.
— Толкова е вманиачена на тема пари. Не е нещо ново, но съм свикнала да се държи така, като че ли желанието за финансова сигурност се подразбира от само себе си. Днес обаче изглеждаше някак… тъжна. Примирена.
Гидиън погали с палец кокалчетата на ръката ми, сякаш искаше да ме успокои.
— Може би се чувства виновна заради изневярата.
— И така би трябвало да бъде. Но не мисля, че това е причината. Според мен има нещо друго, само че нямам представа какво е.
— Искаш ли да опитам да разбера?
Извърнах глава и го погледнах в очите. Не му отговорих веднага, трябваше ми време да обмисля предложението.
— Да, искам. Но ми е малко неприятно да го правя. Опитвах се да открия разни неща за теб, за доктор Лукас, за Корин… Все се ровя в тайните на другите, вместо да се изправя пред тях и да ги попитам директно.
— Ами тогава я попитай — отвърна с типичната мъжка деловитост.
— Направих го. А тя ми отговори, че ще разговаря с мен, когато не съм сърдита.
— Жени — подсмихна се той топло.
— Какво искаше Жиро? Ти знаеше ли, че ще идва?
Гидиън поклати глава.
— Търси кого да обвини за семейните си неприятности. И аз съм много удобен за целта.
— Защо не спре да обвинява другите и не се опита да оправи брака си? Двамата с Корин трябва непременно да отидат на семейна терапия.
— Или да се разведат.
— Ти това ли искаш? — попитах остро.
— Искам теб — измърка той, пусна ръката ми, сграбчи ме и ме сложи в скута си.
— Дявол!
— Нямаш представа колко си права. Имам дяволски планове за този уикенд.
Горещият поглед, с който ме обгърна, насочи мислите ми в далеч по-палава посока. Точно придърпвах главата му към мен, за да го целуна, когато бентлито зави и около нас стана тъмно. Огледах се и разбрах, че сме влезли в някакъв паркинг. Спуснахме се две нива надолу и спряхме на едно място за паркиране, след това веднага тръгнахме отново.
Заедно с четири други черни бентлита.
— Какво става? — попитах, когато се отправихме към изхода на паркинга. Пред нас имаше две, а зад нас още две съвсем еднакви бентлита.
— Играем си на „открий разликите“ — отвърна той и потърка нос във врата ми.
Вляхме се отново в трафика, като всяка кола тръгна в различна посока.
— Следят ли ни? — попитах аз.
— Просто проява на предпазливост.
Зъбите му нежно потънаха в рамото ми и зърната ми веднага настръхнаха. Облегна ме на ръката си и докосна гърдата ми с палец.
— Този уикенд е само наш.
Целуваше ме дълбоко и продължително, когато колата влезе в друг паркинг. Спряхме и вратата моментално се отвори. Опитвах се да разбера какво става, но Гидиън прехвърли крак и слезе от бентлито, без да ме изпуска от ръце. В следващия миг се качихме на задната седалка на друга кола. Само след минута бяхме отново на улицата, бентлито тръгна пред нас и пое в противоположна на нашата посока.
— Това е безумие — възкликнах. — Мислех, че заминаваме извън страната.
— Така и ще направим. Вярвай ми.
— Вярвам ти.
— Знам — каза той и ме погледна топло.
Не спряхме никъде другаде по пътя за летището. След кратка проверка колата паркира направо на пистата, тръгнах пред Гидиън и се изкачих по стълбата на един от частните му самолети. Кабината беше много луксозна, но семпла в елегантността си. В дясната й част имаше диван, а в лявата — маса и столове. Стюардът беше приятен млад мъж, обут в черни панталони и с риза, върху която бе избродирано логото на „Крос индъстрис“ и името му — Ерик.
— Добър вечер, господин Крос, госпожице Трамел — поздрави с усмивка Ерик. — Искате ли нещо за пиене, докато се подготвим за излитане?
— Водка „Кингсман“ и сок от червени боровинки — поръчах аз.
— И за мен същото — отговори Гидиън, съблече сакото си и го подаде на Ерик, който изчака, за да поеме и елека от костюма и вратовръзката му.
Огледах се с възхищение и дори подсвирнах от изненада.
— Това пътуване вече ми харесва.