— Ангелче! — Гидиън поклати глава, очите му се смееха.
В самолета се качи господин, облечен в тъмносин костюм. Поздрави любезно Гидиън, ръкува се с мен, когато ми го представиха, и поиска паспортите ни за проверка. Тръгна си точно толкова бързо, колкото беше дошъл, и вратата на самолета се затвори. Двамата с Гидиън седнахме до масата, на която бяха оставени питиетата ни, и закопчахме коланите си, а самолетът започна да рулира по пистата.
— Ще ми кажеш ли закъде пътуваме? — попитах и вдигнах питието си за тост.
Той допря кристалната си чаша до моята.
— Не искаш ли да бъде изненада?
— Зависи колко време ще е необходимо да стигнем дотам. Може да се побъркам от любопитство, преди да кацнем.
— Предполагам, че ще си прекалено заета, че да мислиш за това — отвърна той с усмивка. — В крайна сметка се намираме в превозно средство.
— Ооо!
Извърнах се и видях вратите в задната част на самолета. Най-вероятно едната водеше към тоалетна, другата към кабинет, а третата към спалня. Цялата изтръпнах в очакване.
— Колко време ще трябва да убием?
— Часове — отвърна той закачливо.
Настръхнах.
— О, шампионе, не можеш да си представиш какво ще направя с теб.
Той поклати глава.
— Забрави ли, че този уикенд е мой ред да правя с теб каквото си поискам. Такава беше уговорката.
— По време на пътуването ли? Не е особено честно.
— И преди каза същото.
— Беше вярно и преди.
Усмихна се още по-широко и отпи от питието си.
— Искам веднага след като командирът на полета ни позволи да разкопчаем коланите, да отидеш в спалнята и да се съблечеш. След това легни на леглото и ме чакай.
Вдигнах учудено вежди.
— Изглежда много ти допада идеята да се търкалям гола в леглото и да чакам да дойдеш да ме изчукаш.
— Така е. Спомням си, че и ти имаш подобна фантазия, само че аз се търкалям в леглото.
— Хмм…
Отпих от чашата и се насладих на усещането на ледената водка, която меко се разливаше в устата и затопляше стомаха ми. Самолетът вече бе набрал височина и командирът направи кратко съобщение, след това ни позволи да разкопчаем коланите.
Погледът на Гидиън беше достатъчно красноречив: „Е? Време е да тръгваш“.
Погледнах го с присвити очи, станах и взех чашата със себе си. Правех всичко съвсем бавно, опитвах се да го провокирам. Така и аз щях да се възбудя още повече. Обичах да се оставям изцяло във властта му. Колкото и да ми харесваше да го карам да се побърква, не можех да отрека колко силно ми влияе, когато той поеме контрола. Бях напълно наясно колко тотален може да е този контрол и именно по тази причина бях в състояние да му се доверя напълно. Не можех да си представя, че има нещо, което не бих му позволила да направи с мен.
И това мое убеждение съвсем скоро щеше да бъде поставено на изпитание. Осъзнах го, когато влязох в спалнята и видях червените белезници от коприна и велур, които изпъкваха толкова красиво върху бялата завивка.
Извърнах глава, исках да видя реакцията на Гидиън, но него го нямаше. Празната му чаша стоеше на масата, кубчетата лед блестяха като диаманти.
Сърцето ми заблъска. Влязох в стаята и изпих на една глътка остатъка от питието си. Не можех да понеса някой да ограничава движенията ми по време на секс, освен ако този човек не е Гидиън. Държеше ме неподвижна с ръце или с тежестта на мускулестото си тяло. Никога не бяхме пристъпвали отвъд това. Не бях сигурна дали изобщо мога да го направя.
Оставих празната чаша на нощното шкафче, ръцете ми леко потреперваха. Не можех да определя дали се дължеше на страх или на вълнение.
Знаех, че Гидиън никога няма да ме нарани. Винаги полагаше огромни усилия, за да се увери, че не изпитвам страх. Ами ако го разочаровам? Ако не мога да му дам онова, от което се нуждае? И преди беше споменавал за връзване, знаех, че една от фантазиите му е да съм отворена пред него, напълно лишена от възможност да се движа, тялото ми да е напълно безпомощно и изложено така, че да прави с него онова, което поиска. Разбирах това негово желание, нуждата да почувства, че напълно и изцяло ме притежава. Аз изпитвах същото по отношение на него.
Съблякох се. Направих го с бавни, внимателни движения, защото пулсът ми вече се бе ускорил. Задъхвах се от болезнено силно очакване. Закачих дрехите си на закачалка в малкия гардероб, след това внимателно се покатерих на високото легло. Държах белезниците в ръце, колебаех се и се питах дали ще се справя, когато Гидиън влезе в стаята.