— В теб съм, миличък. Справяш се чудесно. Ще те накарам да се почувстваш прекрасно.
Изстена, когато навлязох малко по-дълбоко, върхът на пръста ми докосна простатата.
— Ева!
Пенисът му се изду още повече, зачерви се и плътните вени изпъкнаха по тялото му, първите капки сперма се изстреляха ниско върху корема на Гидиън. Беше твърд като камък, извит нагоре до малко над пъпа му. Никога не го бях виждала така възбуден и това ме разгорещи още повече.
— Тук съм. — Започнах да го галя отвътре, езикът ми се плъзгаше по възбудения му пенис. — Толкова много те обичам, Гидиън. Обичам да те докосвам така… да те виждам такъв.
— О, господи! — възкликна той и се разтресе неистово. — Чукай ме, ангелче. Сега — изсъска той, когато го разтърках отново. — Силно!
Поех члена му с уста и направих това, което искаше. Масажирах онази точка вътре в него, която го караше да ругае и да се гърчи, докато тялото му се опитва да се справи с канонадата от горещи усещания. Отдръпна ръце от мен, едрото му тяло се изви, но аз не откъснах устните и ръцете си от него, тласкайки го все по-нататък.
— О, господи! — изхълца той и разкъса завивката с ръце, звукът от разцепването на плата отекна в малкото затворено пространство.
— Стига, Ева. Спри. По дяволите!
Натиснах го отвътре и едновременно с това го засмуках силно, той започна да се изпразва с такава сила, че се задавих от горещия поток, нахлул в устата ми. Отдръпнах се, спермата му се изстрелваше по устните ми, по корема му, по гърдите ми, изливаше се на такива мощни потоци, че човек трудно би повярвал, че в последните два часа е свършил два пъти. С върха на пръста си усещах спазмите вътре в него, които изхвърляха семенна течност от члена му.
Едва след като тялото му престана да се движи, се отдръпнах, извърнах се и го прегърнах с треперещи ръце. Бяхме потни, лепкави и мръсни, но най-хубавото бе, че това нямаше никакво значение. Гидиън зарови влажното си лице между гърдите ми и се разплака.
19
Мястото, което Гидиън бе избрал, беше рай. Пилотът ни преведе над Подветрените острови7, летейки ниско над невероятно сините води на спокойното Карибско море, преди да кацне на частно летище, недалеч от крайната ни цел — курорта „Кросуиндс“.
И двамата все още бяхме замаяни, когато самолетът се приземи. В крайна сметка, Гидиън току-що беше преживял оргазма на живота си. Косите ни бяха все още мокри и докато подпечатваха паспортите ни, се държахме здраво за ръце. Не казахме почти нищо, нито един на друг, нито на хората около нас. Мисля, че емоциите и на двама ни все още бяха твърде сурови след случилото се.
Качихме се в лимузината, която ни чакаше, и Гидиън си наля питие. Лицето му беше абсолютно безизразно и непроницаемо. Поклатих глава, когато вдигна кристалното шише и безмълвно предложи да ми налее.
Той се настани удобно на седалката до мен и ме прегърна през раменете.
Гушнах се в него и прехвърлих крака през неговите.
— Всичко наред ли е?
Целуна ме силно по челото.
— Да.
— Обичам те.
— Знам. — Изпи питието си на един дъх и остави празната чаша в поставката.
Не си казахме нищо друго по време на дългото пътуване от летището до курорта. Беше вече тъмно, когато пристигнахме, но откритото лоби на хотела беше ярко осветено. Около рецепцията, изградена от тъмно дърво и цветни керамични плочки, имаше саксии с буйна растителност. Атмосферата, която посрещаше гостите, беше безгрижна и едновременно с това елегантна.
Управителят на хотела ни очакваше на полукръглата алея за коли, където ни остави лимузината. Имаше безупречен външен вид и се усмихваше широко. Очевидно беше много развълнуван от присъствието на Гидиън, но вълнението му стана още по-голямо, когато Гидиън се обърна към него по име и го нарече Клод.
Клод говореше оживено, докато вървяхме зад него, здраво стиснали ръце. Ако човек погледнеше към Гидиън, никога не би могъл да предположи колко интимно близки сме били само преди час. Косата ми беше изсъхнала в някаква безформена маса, но той беше прекрасен и секси както винаги. Костюмът му беше идеално изгладен и му стоеше безупречно, докато моята рокля изглеждаше доста смачкана след дългия ден. Бях измила грима си под душа и сега лицето ми бе бледо, с остатъци от черна спирала около очите.
Но никой не можеше да се усъмни в собственическото поведение, което Гидиън демонстрираше спрямо мен. То ясно проличаваше от начина, по който ме държеше, и от движението, с което ме насочи към апартамента ни, слагайки ръка ниско на кръста ми. Караше ме да се чувствам сигурна и самоуверена, макар в момента да показваше деловото си лице, а аз далеч да не бях в най-добрата си форма, което се отразяваше и върху него.
7
Windward Islands (англ.) — Нихоа, Лайсан, Некер и други — група малки острови и рифове, известни и като Северозападни Хавайски острови. — Б.пр.