Това ме караше да го обичам още повече.
Само ми се искаше да не е така мълчалив. Мълчанието му ме тревожеше. И ме караше да се питам дали бях постъпила разумно, като продължих да го притискам, след като неведнъж ми каза да спра. Защо, по дяволите, си бях въобразила, че знам от какво се нуждае, за да се почувства по-добре?
Управителят продължаваше да говори нещо на Гидиън, а аз започнах бавно да се разхождам из огромния хол, към който имаше просторна открита тераса с бели дивани върху бамбуковия под. Голямата спалня беше също толкова впечатляваща с огромното легло с мрежа против комари около него и друга открита тераса, която водеше към частен басейн, направен така, че да изглежда като част от безкрайния океан зад него.
Повя топъл бриз, целуна лицето ми и премина през косата ми. Изгряващата луна рисуваше лунна пътека във водите на океана, а далечният смях и звуците на реге, които долитаха отнякъде, ме накараха да се почувствам някак самотна.
Нищо не беше както трябва, когато Гидиън не беше в настроение.
— Харесва ли ти? — попита той тихо.
Обърнах се към него и чух как външната врата се затваря.
— Фантастично е.
Той кимна отсечено с глава.
— Поръчах да ни донесат вечеря. Тилапия с ориз, пресни плодове и сирене.
— Чудесно. Умирам от глад.
— В дрешника има дрехи за теб. Ще намериш и бански, но басейнът и плажът са частни и няма да имаш нужда от него, освен ако не пожелаеш да го облечеш. Кажи ми, ако ти трябва нещо друго, веднага ще наредя да го донесат.
Погледнах го внимателно, стоеше на няколко метра от мен. Очите му блестяха на приглушената светлина на фенера и запазените настолни лампи. Беше напрегнат и някак далечен, усетих как сълзите се надигат в гърлото ми.
— Гидиън… — протегнах ръка към него. — Сбърках ли? Развалих ли нещо между нас?
— Ангелче! — въздъхна той. Приближи към мен, взе ръката ми и я вдигна към устните си. Когато застана до мен, забелязах, че отбягва погледа ми, като че ли му е трудно да ме погледне в очите. Усетих, че започва да ми прилошава. — Кросфайър.
Каза думата толкова тихо, че за миг си помислих, че си я въобразявам. След това ме взе в обятията си и нежно ме целуна.
— Шампионе. — Повдигнах се на пръсти, поставих ръка на тила му и отвърнах на целувката му, влагайки всичките си чувства в нея.
Той бързо се отдръпна от мен.
— Хайде да се преоблечем, преди да са донесли вечерята. Много ми се иска да махна този костюм.
Отдръпнах се с нежелание, сигурно наистина му беше горещо в костюма, но все още имах усещането, че нещо не е наред. Чувството се засили, когато Гидиън излезе, за да се преоблече, и осъзнах, че ще спим в различни стаи.
Ритнах обувките си в дрешника, който беше пълен с прекалено много дрехи само за един уикенд. Повечето от тях бяха бели. Гидиън ме харесваш облечена в бяло. Предполагах, че е така, защото ме възприема като своя ангел.
Дали все още си мислеше за мен по този начин? Или вече се бях превърнала в дявол? В егоистична кучка, която го е принудила да се изправи лице в лице с демони, които той самият предпочита да забрави?
Облякох обикновена черна рокля с презрамки, която напълно отговаряше на гробовното ми настроение. Имах чувството, че нещо между нас е умряло.
С Гидиън и преди бяхме имали много трудни моменти, но никога не бе изглеждал толкова отдалечен от мен. Никога не бяхме чувствали неудобство и неестествена напрегнатост, когато сме заедно. Бях имала подобен опит с други мъже — в моментите, когато се готвеха да ми кажат, че повече не искат да излизат с мен.
Вечерята пристигна и беше сервирана на прекрасно подредена маса на терасата с изглед към самотния плаж. Видях бяла шатра, опъната на пясъка, и си спомних мечтата на Гидиън да се търкаляме на шезлонг за двама край водата и да правим любов.
Сърцето ме заболя.
Изпих набързо две чаши студено бяло вино с плодов вкус и механично задъвках храната си, въпреки че бях загубила апетит. Гидиън седеше срещу мен, облечен само в широки бели ленени панталони и от това ситуацията ставаше още по-лоша. Беше толкова красив, толкова ужасно секси, че не можех да откъсна очи от него. Но той беше на хиляди километри от мен. Мълчаливото му напрегнато присъствие ме караше да го желая с всяка частица на душата си.