Емоционалният разрив между нас растеше. Вече не можех да премина от другата страна.
Бутнах чинията настрани, след като бях изяла всичко, и едва тогава забелязах, че той почти не е докоснал храната си. Беше поровил с вилица в чинията и ми бе помогнал да пресушим бутилката вино.
Поех дълбоко въздух и започнах:
— Съжалявам. Трябваше да… Не исках… — Преглътнах трудно, преди да продължа: — Съжалявам, миличък — прошепнах.
Бутнах стола назад и краката му изскърцаха силно по плочките, после бързо слязох от терасата.
— Ева! Чакай!
Усетих топлия пясък под краката си и се затичах към океана, свалих роклята си, без да спирам, и се хвърлих във водата, която беше топла като във вана. В продължение на няколко метра беше съвсем плитко, след това изведнъж пропаднах и водата покри главата ми. Свих колене и се оставих да потъна, бях благодарна, че потопена под водата, никой не вижда сълзите ми.
Чувството за безтегловност ми подейства успокояващо. Косата ми се разпръсна около мен, усетих допира на рибите, които се стрелкаха покрай неканения гост, нарушил тишината и спокойствието на техния свят.
Изведнъж някой рязко ме върна към действителността, започнах да се мятам и да пръскам вода около себе си.
— Ангелче! — изръмжа Гидиън и започна да ме целува като обезумял, докато ме изнасяше на ръце от водата и ме носеше нагоре по плажа. Занесе ме до шатрата и ме остави на един шезлонг, после ме покри с тялото си, преди да успея да поема въздух.
Все още бях замаяна, когато той изръмжа и каза:
— Омъжи се за мен!
Но не това беше причината да отвърна:
— Да.
Гидиън беше влязъл във водата след мен с панталони. Мокрият лен бе прилепнал по краката му, докато лежеше върху мен и ме целуваше така, сякаш умираше от жажда, която само аз можех да утоля. Беше проврял ръце в косата ми и ме държеше неподвижно. Беше като обезумял, устните му бяха подути също като моите, езикът му беше ненаситен и властен.
Лежах под него, без да мърдам. Бях изпаднала в шок. Опитвах се бързо да се отърся от изненадата и да проумея случващото се.
Преди малко се беше измъчвал, защото се бе чудил как да ми зададе въпроса, а не защото е искал да ме напусне.
— Утре — каза рязко той и потърка буза в моята.
Брадата му беше набола и боцкането й сякаш ме пробуди и ме накара напълно да осъзная къде се намираме и какво иска от мен.
— Аз… — Мозъкът ми отново замръзна.
— Кажи „да“, Ева. — Надигна се и ме изгледа пламенно. — Просто кажи „да“.
Преглътнах.
— Не можем да се оженим утре.
— Можем — заяви той категорично — и ще го направим. Имам нужда от това, Ева. Имам нужда да чуя клетвите, да знам, че сме законно обвързани… Иначе ще се побъркам.
Стори ми се, че светът се завъртя около мен, сякаш съм в увеселителен парк и съм попаднала в един от онези варели, които се въртят така бързо, че центробежната сила те залепва за стената, а подът пропада на няколко метра под теб.
— Прекалено рано е — опитах се да възразя.
— Как можеш да твърдиш това след случилото се в самолета? — попита рязко той. — Та ти ме притежаваш, Ева. Проклет да съм, ако не успея да те притежавам и аз.
— Не мога да дишам — промълвих едва, кой знае защо изпаднала в паника.
Гидиън се завъртя така, че се озовах върху него, ръцете му силно ме притискаха. Притежаваше ме.
— Ти самата го искаш — настоя той. — Обичаш ме.
— Наистина те обичам — отвърнах и сведох чело на гърдите му. — Но ти прибързваш и…
— Мислиш, че ти предлагам просто така? За бога, Ева, познаваш ме достатъчно добре. Планирам всичко това от седмици. То е единственото, за което мисля.
— Гидиън… не можем просто да избягаме и да се оженим тайно.
— Защо, по дяволите, да не можем?
— Ами семействата ни? Приятелите?
— Ще се оженим още веднъж заради тях. И аз го искам — обеща той и отметна мократа коса от бузата ми. — Искам снимки от сватбата ни да се появят във вестниците, в списанията… навсякъде. Но подготовката за това ще отнеме месеци. Не мога да чакам толкова дълго. Да го направим само заради нас. Не е необходимо да казваме на никого, ако не искаш. Може да го наречем годеж. И това ще е нашата тайна.