Усмихнах се, когато видях подноса със закуска, оставен на ниската масичка до дивана в спалнята. На облегалката на стола беше преметнат бял копринен халат.
Гидиън никога не пропускаше нищо.
Облякох халата и се протегнах да си налея кафе, имах нужда от малко кофеин, преди да го потърся и да му дам отговор. И в този момент видях предбрачния договор, поставен върху подноса със закуската.
Ръката ми замръзна и не успя да стигне до каната с кафе. Договорът беше красиво аранжиран под тънка бяла ваза с червена роза в нея, сребърните прибори блестяха върху изящно сгънатата салфетка.
Не знам защо бях толкова изненадана и… сломена. Разбира се, че Гидиън е планирал всичко до последната подробност — като се започне от предбрачния договор. В крайна сметка нали се бе опитал да постави началото на връзката ни с договор?
Цялото ми еуфорично щастие се изпари за миг. Съсипана, обърнах гръб на подноса и се отправих към банята. Изкъпах се бавно, движенията ми бяха като на забавен каданс. Реших, че предпочитам да кажа „не“, вместо да чета юридически документ, който определя цената на любовта ми. За мен тази любов беше безценна.
Въпреки това се страхувах, че е прекалено късно, че нанесената вреда е непоправима. Самото знание за това, че е подготвил предбрачно споразумение, променяше всичко и не можех да виня него за това. По дяволите, та той беше Гидиън Крос! Един от двайсет и петте най-богати мъже в света. Беше немислимо да не поиска от мен да подпиша предбрачен договор. А и аз не бях наивна. Не би трябвало да мечтая за рицар на бял кон и приказен замък.
След душа облякох тънка памучна рокля, вързах мократа си коса на опашка и се отправих към кафето. Налях си една чаша, добавих сметана и подсладител, взех договора и излязох на терасата.
На брега течеше усилена подготовка за сватбата. В близост до водата беше издигната арка, покрита с цветя, а преплетени бели панделки през пясъка оформяха импровизирана алея.
Седнах с гръб към брега, не можех да понеса болката от тази гледка.
Отпих глътка от кафето, почувствах как се разлива в тялото ми, отпих отново. Бях изпила почти половин чаша, когато най-после събрах достатъчно смелост да прочета проклетия договор. Първите няколко страници описваха подробно имуществото, което всеки от нас притежава преди брака. Огромното състояние на Гидиън беше потресаващо. „Кога намира време да спи този човек?“ В началото помислих, че има грешка в сумата, която според документа притежавах, но после размислих, че основният ми капитал отдавна трупа дивиденти от инвестиции.
Стантън бе взел петте милиона, които притежавах, и ги бе удвоил.
В този момент ми хрумна, че е много глупаво от моя страна да държа парите си просто така, вместо да ги използвам, за да помагам на хора в нужда. Държах се така, сякаш кървавите пари не съществуваха, вместо да ги вкарам в употреба. Реших да се заема с това, веднага щом се прибера в Ню Йорк. От тук нататък четивото ставаше все по-интересно.
Първото условие, което Гидиън поставяше, бе да взема неговата фамилия. Можех да запазя Трамел като презиме, но нямах право да го добавям с тире към новата си фамилия. Ева Крос — неподлежащо на обсъждане. И толкова типично за него. Любимият ми мъж обичаше да властва и не смяташе за необходимо да се извинява, че понякога се държи като пещерен човек.
Второто условие бе да приема десет милиона от него още при самата сватба и така да удвоя състоянието си само като кажа „да“. От тук нататък всяка следваща година получавах повече. Щях да получавам бонус за всяко дете, родено от връзката ни, щеше да ми се плаща, за да ходя на семейна терапия с него. Трябваше да се съглася на терапия и намесата на посредник в случай на развод. Освен това трябваше да се съглася да живея в една и съща къща с него, да ходим на почивка на всеки два месеца, да излизаме на срещи…
Колкото повече четях, толкова повече разбирах. Целта на предбрачния договор не беше да защити имуществото на Гидиън. Напротив — той щедро го раздаваше, стигаше дори дотам да поиска петдесет процента от всичко, което придобие по време на брака ни, безусловно да ми принадлежи. Освен в случай на изневяра от негова страна. Ако това се случеше, финансовите последици за него щяха да са жестоки.
Целта на предбрачния договор бе да защити сърцето му, да ме обвърже и да ме подкупи, така че на всяка цена да остана при него. Даваше всичко.