Дойде при мен на терасата в момента, в който прочетох последната страница, облечен само в полуразкопчани дънки и нищо нагоре. Знаех, че появата му точно в този миг не е случайна. Беше ме наблюдавал отнякъде и бе преценявал реакцията ми.
Избърсах сълзите от очите си и се опитах да изглеждам равнодушна.
— Добро утро, шампионе!
— Добро утро, ангелче! — Наведе се и ме целуна по бузата, след това придърпа един стол и седна от лявата ми страна.
Един от служителите на хотела донесе закуска и още кафе, подреди умело масата и изчезна също така бързо, както беше дошъл. Погледнах към Гидиън, тропическият бриз галеше лицето му и си играеше с дългата му черна коса. Докато седеше до мен, толкова непринуден и така мъжествен, ми беше невъзможно да го свържа със сухите банкови сметки от договора. Обърнах листовете, за да стигна отново до първата страница, сложих ръка отгоре й и заявих:
— Нищо в този документ не може да ме държи омъжена за теб.
Той пое дълбоко въздух.
— Тогава ще го преработим. Кажи си условията.
— Не искам парите ти. Искам това — заявих и посочих към него. — И по-специално това. — Наведох се и поставих ръка върху сърцето му. — Ти си единственото нещо, което може да ме задържи, Гидиън.
— Не знам как да го направя, Ева. — Хвана ръката ми и я притисна до гърдите си. — Сигурно ще прецакам нещо. И ти ще поискаш да избягаш.
— Вече не бягам — възразих. — Не го ли забеляза?
— Забелязах, че снощи се втурна към океана и потъна като камък. — Той се наведе напред и ме погледна в очите. — Не отхвърляй предбрачния договор просто по принцип. Ако в него няма нещо, с което си дълбоко несъгласна, приеми го. Заради мен.
Облегнах са на стола.
— Двамата с теб трябва да извървим дълъг път — казах тихо. — Един лист хартия не може да ни накара да си вярваме. Тук става въпрос за доверие, Гидиън.
— Да, добре… — поколеба се той. — Аз си нямам доверие, че няма да прецакам нещата, а ти нямаш доверие в себе си, че можеш да ми дадеш онова, от което се нуждая. Но двамата вярваме един в друг. Ще работим по всичко останало заедно.
— Добре.
Видях как очите му светнаха и разбрах, че съм взела правилното решение, въпреки че все още някъде в себе си смятах, че сме избързали.
— Имам обаче един проблем.
— Какъв е.
— Въпросът с името.
— Не подлежи на обсъждане — заяви Гидиън рязко и за да подчертае думите си, махна с ръка.
Вдигнах предупредително вежда.
— Не се дръж като неандерталец. Искам да взема и името на баща си. Той отдавна го искаше и цял живот го е притеснявало, че не нося фамилията му. Сега е моментът да поправя тази грешка.
— Значи Ева Лорън Рейъс Крос?
— Ева Лорън Трамел Рейъс Крос.
— Звучи доста дългичко, ангелче — учуди се той, — но така да бъде, ако това те прави щастлива. Това е единственото, което искам.
— А аз искам теб — заявих и се наведох напред, за да ме целуне.
Той докосна устните ми.
— Хайде тогава да го узаконим.
Омъжих се за Гидиън Джефри Крос боса на един карибски плаж, с управителя на хотела и Ангъс Маклауд за свидетели. Не бях разбрала, че Ангъс е тук, но се зарадвах, когато го видях.
Церемонията беше кратка, семпла и много красива. По широките усмивки на свещеника и Клод разбрах, че за тях е чест да изпълняват толкова важна роля в бракосъчетанието на Гидиън.
Облякох най-хубавата рокля, която намерих в дрешника. Беше без презрамки, с рюш от гърдите до бедрата и с цветчета от органза, които се спускаха надолу до стъпалата ми. Беше романтична рокля — сладка, но секси. Косата ми беше прибрана на елегантен небрежен кок с втъкната червена роза в него. От хотела ми осигуриха букет от жасмин, завързан с бяла панделка.
Гидиън беше с графитеносив панталон и бяла риза, която падаше свободно отгоре. Той също беше бос. Разплаках се, докато повтаряше брачната клетва след свещеника. Гласът му беше силен и уверен, макар в очите му да се четеше нажежен копнеж.
Толкова много ме обичаше.
Цялата церемония беше интимна и дълбоко лична. Съвършена.
Липсваха ми майка ми, баща ми и Кари. Липсваха ми Айрланд, Стантън и Кланси. Но когато Гидиън се наведе над мен, за да запечата брака ни с целувка, ми прошепна:
— Ще го направим отново. Колкото пъти искаш.