Толкова много го обичах.
Ангъс се приближи и ме целуна по бузите.
— Радвам се да ви видя и двамата толкова щастливи.
— Благодаря ти, Ангъс. Грижил си се добре за него толкова време.
Усмихна се, очите му блестяха, когато се обърна към Гидиън. Каза нещо с такъв силен шотландски акцент, че не бях сигурна дали думите изобщо са на английски. Каквото и да беше, очите на Гидиън също заблестяха. До каква степен Ангъс бе замествал баща му през всичките тези години? Винаги щях да съм му благодарна за това, че е давал на Гидиън любов и подкрепа тогава, когато най-много се е нуждаел от тях.
Разрязахме една малка торта и изпихме по чаша шампанско на терасата. Подписахме се в регистъра, който свещеникът ни донесе, след което ни дадоха свидетелството за брак, което също подписахме. Гидиън почтително го погали с ръка.
— От това ли имаше нужда? — подразних го. — Този лист хартия?
— Имам нужда от теб, госпожо Крос — отвърна той и ме притегли към себе си. — И исках това.
Ангъс прибра свидетелството и предбрачния договор и изчезна. И двата документа бяха заверени нотариално от управителя на хотела и щяха да бъдат прибрани някъде, където Гидиън съхраняваше подобни неща.
А що се отнася до Гидиън и мен, най-накрая се озовахме под шатрата на плажа — голи, и вплетени един в друг. Пиехме шампанско, докосвахме се закачливо и ненаситно и се целувахме лениво, докато денят бавно отминаваше.
И това също бе съвършено.
— И така, какво ще правим, когато се приберем? — попитах, докато вечеряхме на свещи в трапезарията. — Как да обясним, че просто сме избягали и сме се оженили?
Гидиън сви рамене и облиза разтопеното масло от палеца си.
— Както пожелаеш.
Извадих месото от крака на омара и започнах да обмислям възможностите.
— Със сигурност искам да кажа на Кари. Освен това мисля, че и баща ми няма да има нищо против. Опитах се да му намекна нещо, когато му се обадих днес, и той ми каза, че си разговарял с него, така че е подготвен. Стантън няма да се развълнува много, без това да те обижда.
— Не ме обижда.
— Но се тревожа за майка ми. Нещата между нас и без това не вървят. Направо ще полудее, когато разбере, че сме се оженили. — Спрях за момент и за хиляден път се опитах да осмисля ситуацията. — Не искам да си помисли, че съзнателно съм я изолирала, защото съм й сърдита.
— Тогава да кажем на нея и на всички останали, че сме се сгодили.
Потопих месото на омара в разтопеното масло и си помислих, че нямам абсолютно нищо против да свикна да виждам Гидиън гол до кръста, задоволен и отпуснат.
— Направо ще изпадне в истерия, ако заживеем заедно преди сватбата.
— Тогава ще й се наложи да планира всичко много бързо — каза той сухо. — Ти си ми съпруга, Ева. Не ме интересува дали някой друг го знае, аз го знам. Искам да се прибирам вкъщи при теб, сутрин заедно да пием кафето си, да ти помагам да закопчееш роклята си и да я разкопчавам вечер.
Докато гледах как разчупва крака на омара с ръце, го попитах:
— Ще носиш ли венчална халка?
— Очаквам го с нетърпение.
Това ме накара да се усмихна. Той спря и се загледа в мен.
— Какво има? — попитах, след като не каза нищо. — Да не би да съм се омазала с масло по лицето?
Гидиън се облегна назад и въздъхна дълбоко.
— Толкова си красива. Обичам да те гледам.
Усетих, че се изчервявам.
— И ти не си за изхвърляне.
— Започна да изчезва — измърмори той.
Усмивката ми се стопи.
— Моля? Какво изчезва?
— Тревогата… Появява се някакво чувство за сигурност. Не смяташ ли? — Той отпи от виното. — Улегналост. Чувството е приятно. Харесва ми. Много ми харесва.
Той вдигна ръката ми до устните си. Светлината от свещите се отрази в пръстена, който ми бе дал, и го накара да заблести в цветовете на дъгата. Беше красив квадратен диамант, поставен в старинен обков. Харесваше ми заради класическата си изисканост, но най-ценното в него беше, че е пръстенът, с който баща му е предложил на майка му.
Макар Гидиън да бе дълбоко наранен от предателствата на родителите си, времето, в което тримата са били семейство, беше последното истинско щастие, което е познал, преди да срещне мен.
А се кълнеше, че не е романтичен.
Забеляза, че се възхищавам на пръстена.
— Харесва ли ти?
— Много — отвърнах и го погледнах в очите. — Уникален е. Мислех си, че можем да направим неповторим и дома, в който ще живеем.