— Така ли? — Стисна ръката мий продължи да се храни.
— Разбирам, че се налага да спим отделно, но не ми харесва идеята между нас да има врати и стени.
— И на мен не ми харесва, но безопасността ти е на първо място.
— Какво ще кажеш да имаме една голяма стая, разделена на две спални помещения, свързани с обща баня без врати. Само арки или коридори. Така че на практика и двамата ще се намираме в едно и също голямо открито пространство.
Замисли се над предложението, след това кимна.
— Нарисувай го и ще извикаме дизайнер, който да го осъществи. Засега ще продължим да живеем в Горен Уест Сайд, докато в мезонета тече ремонт. В това време Кари може да огледа съседния апартамент и да каже какви промени иска да бъдат направени.
Потърках голия си крак в прасеца му, исках да му благодаря. Вечерният вятър довя ритмите на някаква музика и ми напомни, че не сме сами на самотен остров.
Дали Ангъс се забавляваше някъде наблизо? Или стаеше на пост пред вратата на апартамента ни?
— Къде е Ангъс? — попитах аз.
— Някъде наоколо.
— И Раул ли е тук?
— Не. Той е в Ню Йорк, опитва се да разбере как гривната на Нейтън се е озовала на ръката на онзи мафиот.
— О! — Изведнъж загубих всякакъв апетит. Взех салфетката и избърсах пръстите си. — Трябва ли да се тревожа?
Въпросът беше реторичен, тъй като изобщо не бях спирала да се тревожа. През цялото време дълбоко в съзнанието ми ме гризеше въпросът кой е подвел полицията по погрешна следа.
— Някой ми даде възможност да се измъкна невредим — каза Гидиън безизразно и облиза долната си устна. — Очаквах, че ще трябва да платя за тази услуга, но засега никой не се е свързал с мен. Така че аз ще се свържа с него.
— Стига да го откриеш.
— О, непременно ще го открия — каза той тихо, но в гласа му долових опасни нотки. — И тогава ще разберем защо го е направил.
Протегнах крака под масата и ги обвих около неговите.
Вечерта танцувахме на плажа на лунна светлина. Нощно време влагата от буйната растителност беше изключително чувствена и ние с удоволствие й се наслаждавахме. Тази нощ Гидиън спа в леглото ми, макар да беше трудно да поеме този риск. Не можех да си представя, че ще прекарам първата си брачна нощ сама, и се надявах, че лекарството и безсънието от предишната вечер ще му помогнат да спи дълбоко. Така и стана.
В неделя Гидиън ми предложи няколко варианта — да се разходим до някакъв фантастичен водопад, да излезем в океана с катамаран или да отидем на рафтинг през джунглата. Усмихнах се и му казах „Следващия път“. Имах собствени планове.
Цял ден се излежавахме, плувахме голи в частния басейн и подремвахме, когато ни се приискаше. Минаваше полунощ, когато си тръгнахме, и ми беше мъчно, че трябва да го направим. Уикендът бе прекалено кратък.
— Чака ни цял живот, изпълнен с такива уикенди — прошепна Гидиън, докато пътувахме към летището, сякаш прочел мислите ми.
— Държа се егоистично с теб. Искам през цялото време да си само мой.
Когато се качихме на самолета, видях, че са донесли дрехите, които бяха на наше разположение в комплекса. Усмихнах се на спомена колко малко дрехи бяхме носили през изминалите два дни.
Взех несесера с тоалетни принадлежности в спалнята, за да си измия зъбите, преди да поспя по време на полета. В този момент забелязах завързания за него етикет, изработен от кожа и месинг, на който беше гравирано Ева Крос.
Гидиън се вмъкна в банята след мен и ме целуна по рамото.
— Хайде да си лягаме, ангелче. Трябва да поспим преди работа утре.
Посочих етиката върху багажа и попитах:
— Толкова предрешено ли беше съгласието ми да се омъжа за теб?
— Бях се подготвил да те държа в плен, докато се съгласиш.
Изобщо не се съмнявах в това.
— Поласкана съм.
— Омъжена си — каза той и ме плесна по дупето. — А сега побързай, госпожо Крос.
Побързах и се вмъкнах в леглото до него. Той веднага се намести зад гърба ми и ме прегърна.
— Приятни сънища, миличък — прошепнах и притиснах ръцете му до себе си.
Усетих, че се усмихва, долепил устни до врата ми.
— Моите сънища вече се сбъднаха.
20
Чувствах се много странно, когато в понеделник сутринта отидох на работа и никой нямаше представа колко коренно различен е животът ми. Кой би помислил, че изговарянето на няколко думи и поставянето на един пръстен могат да променят представата ти за самия теб?