Вече не бях просто Ева — момичето, което наскоро бе дошло в Ню Йорк заедно с най-добрия си приятел и се опитва само да си пробие път. Сега бях съпруга на магнат. Имах съвсем други отговорности и очаквания. Самата мисъл за това ме плашеше.
Мегуми се изправи, докато натискаше бутона, за да ме пусне в офиса на „Уотърс Фийлд & Лийман“. Беше облечена с необичайна за нея скромност — черна рокля без ръкави с асиметричен подгъв и обувки в ярък цикламен цвят.
— Господи, какъв страхотен тен имаш! Направо ти завиждам.
— Благодаря. Как мина уикендът ти?
— Нищо интересно. Майкъл спря да се обажда. — Тя сбърчи нос. — Липсва ми настойчивостта му. Караше ме да се чувствам желана.
Поклатих глава.
— Ти не си добре.
— Знам. Кажи ми как мина твоят уикенд. С рок звездата ли беше или с Крос?
— Нищо не мога да ти кажа.
Въпреки че много ми се искаше да й разкажа всичко. Единственото, което ме възпираше, бе фактът, че все още не бях споделила с Кари, а той заслужаваше да е пръв.
— Шегуваш се! — каза тя и присви очи. — Наистина ли няма да ми кажеш?
— Разбира се, че ще го направя — разсмях се аз и й намигнах. — Но не точно сега.
— Нали ти е ясно, че знам къде работиш — извика тя след мен, докато се отдалечавах.
Седнах зад бюрото си, приготвих се да напиша бързо съобщение на Кари и видях, че през последните два дни ми е изпратил няколко, които пристигаха едва сега. Със сигурност не ги бях получила в събота, когато както обикновено звъннах на баща ми. „Искаш ли да обядваме?“ — написах аз.
Не получих отговор веднага, затова спрях звука на телефона и го оставих в най-горното чекмедже на бюрото.
— Къде беше през уикенда? — попита Марк, когато дойде на работа. — Имаш страхотен тен.
— Благодаря. Излежавах се на Карибите.
— Наистина ли? И аз оглеждам островите за медения ни месец. Би ли ми препоръчала мястото, на което си била?
Засмях се, отдавна не се бях чувствала толкова щастлива. Всъщност може би никога.
— Разбира се, страхотно е.
— Разкажи ми подробно. Ще го добавя към списъка от възможни дестинации.
— На теб ли се падна задължението да избереш мястото за меден месец?
Станах, за да отидем да си вземем кафе, преди да се захванем с работата.
— Да — отвърна Марк и се усмихна накриво. — Ще оставя подготовката на сватбата на Стивън, тъй като той е планирал от години. Но меденият месец е мой.
Звучеше толкова щастливо. Много добре знаех как се чувства в момента. Доброто му настроение направи още по-добър и моя ден.
Краят на безгрижното щастие настъпи малко след десет, когато Кари ми се обади на служебния телефон.
— Кабинетът на Марк Герити — казах аз, след като вдигнах слушалката. — Ева Трамел…
— … заслужава да я наритат по задника — довърши изречението Кари. — Не мога да си спомня кога за последен път съм ти бил толкова ядосан.
Намръщих се и стомахът ми се сви.
— Какво се е случило, Кари?
— Нямам намерение да разговарям за важни неща по телефона, Ева, за разлика от някои хора, които познавам. Ще се срещнем на обяд. И за да си наясно, държа да ти съобщя, че отложих едни пробни снимки, само за да те накарам да се опомниш, защото приятелите са за това — заяви той ядосано. — Те отделят време, за да разговарят за важните неща. Не оставят възторжени съобщения на гласовата поща и не си мислят, че по този начин са решили всичко.
Кари затвори, а аз останах на място, шокирана и малко уплашена.
Всичко в живота ми се промени. Кари беше този, който ме държеше здраво стъпила на земята. Когато нещата между нас не вървяха, лесно губех почва под краката си. Знаех, че същото се отнася и за него. Всеки път, когато не бях до него, започваше да върши глупости. Извадих мобилния телефон и му се обадих.
— Какво? — тросна се той, но това, че вдигна, беше добър знак.
— Съжалявам — започнах бързо, — ако съм прецакала нещо. Обещавам да оправя нещата!
Той изръмжа:
— Направо съм ти бесен, Ева.
— Ами… да… Ако не си забелязал, умея лесно да вбесявам хората, но мразя, когато това се случва с теб — въздъхнах аз. — Ще се побъркам, докато не изясним всичко помежду си, Кари. Знаеш, че не мога да понеса между нас да има проблеми.