— Напоследък не ти личи — каза той сърдито. — Аз съм все някъде на заден план и честно казано, не е приятно.
— Винаги мисля за теб. И ако не съм ти го показала, грешката е моя.
Кари не отговори.
— Обичам те, Кари! Дори когато прецаквам нещата.
Чух как дълбоко въздъхна.
— Връщай се към работата си и не го мисли. Ще обсъдим нещата на обяд.
— Съжалявам. Наистина.
— Ще те чакам точно в дванайсет.
Затворих телефона и се опитах да се съсредоточа, но беше трудно. Едно нещо беше Кари да ми е ядосан и съвсем друго да разбера, че съм го наранила. Бях един от много малкото хора в живота му, на които той имаше доверие, че няма да го предадат. В единайсет и половина по вътрешната поща пристигна цяла купчина пликове. Зарадвах се, когато видях, че един от тях е с бележка от Гидиън.
„Моя прекрасна и секси съпруго, не спирам да мисля за теб.
Краката ми започнаха да потропват от щастие под бюрото. Прецаканият ми ден започваше малко по малко да се оправя. Написах му отговор:
„Тъмен и Опасен, обичам те до лудост.
Запечатах бележката в плик и я изпратих по вътрешната поща.
Точно пишех отговор на един художник, който работеше по кампания за изработване на поздравителни картички, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката с обичайния си поздрав и в отговор чух познатия ми вече френски акцент.
— Ева, обажда се Жан-Франсоа Жиро.
Отпуснах се на облегалката на стола и поздравих:
— Bonjour, мосю Жиро.
— Кога ще ти е най-удобно да се срещнем днес?
Какво, по дяволите, искаше от мен? Реших, че се налага да се видя с него, ако искам да разбера отговора на този въпрос.
— Пет часа удобно ли е? Има един бар близо до „Кросфайър“.
— Звучи добре.
Обясних му как да стигне до бара и затворих, бях леко замаяна след разговора. Завъртях се на стола замислено. Двамата с Гидиън се опитвахме да продължим напред с живата си, но хората и проблемите от миналото все още се мъчеха да ни попречат. Дали съобщението за женитбата ни, или дори само за годеж, би променило нещата?
Господи, надявах се да е така. Но обикновено нещата не ставаха толкова лесно.
Хвърлих поглед към часовника и се съсредоточих отново върху имейла, който пишех.
Слязох във фоайето в дванайсет и пет, но Кари още не беше дошъл. Започнах да ставам все по-нервна, докато го чаках. Няколко пъти бях прехвърлила в ума си разговора ни и трябваше да призная, че Кари е прав. Бях успяла да се самоубедя, че няма да има нищо против да живеем с Гидиън, защото не исках дори да си представям алтернативата — да съм принудена да избирам между най-добрия си приятел и гаджето си.
А сега вече нямах никакъв избор. Бях омъжена. И бях в екстаз от това.
Въпреки всичко се радвах, че бях прибрала сватбения си пръстен във вътрешния джоб на чантата. Ако Кари имаше усещането, че се отдалечавам от него, фактът, че се бях омъжила тайно през уикенда, нямаше да помогне.
Стомахът ми се сви. Тайните между нас все повече се увеличаваха. Не можех да го понеса.
— Ева.
Гласът на най-добрия ми приятел ме откъсна от мислите. Идваше към мен облечен в широки спортни панталони и фланелка с шпиц деколте. Със слънчеви очила на очите и ръце, пъхнати в джобовете, ми изглеждаше далечен и недостъпен. Хората извръщаха глава подире му, но той изобщо не ги забелязваше, бе съсредоточил вниманието си изцяло върху мен.
Краката ми сами тръгнаха към него. Спуснах се, без да мисля, затичах се и се блъснах в него толкова силно, че му изкарах въздуха. Прегърнах го и притиснах буза в гърдите му.
— Липсваше ми — казах от цялото си сърце, макар той да не подозираше истинската причина.
Кари измърмори нещо под носа си и ме прегърна.
— Понякога си истински трън в задника, бебчо.
Отдръпнах се и го погледнах.
— Съжалявам.
Той преплете пръсти в моите и ме поведе навън от „Кросфайър“. Отидохме на същото място, където последния път бяхме обядвали заедно — онова със страхотните такоси. Там правеха и чудесна безалкохолна маргарита с много лед, идеална за горещ летен ден като този.
След като чакахме на опашка почти десет минути, аз поръчах само два такоса, тъй като от доста време не бях ходила на фитнес. Кари поръча шест. Някакви хора точно ставаха и успяхме бързо да се настаним на свободните места. Кари глътна единия такос още преди да успея да разопаковам сламката си.