— Съжалявам за съобщението на гласовата ти поща — започнах аз.
— Не разбираш. — Той избърса със салфетка устните си, които бяха в състояние да накарат всяка зряла жена да се държи като гимназистка, стига само да се усмихнеха. — Става въпрос за цялата ситуация, Ева. Оставяш ми съобщение да си помисля дали бих искал да живеем с Крос, след като си казала на майка си, че вече всичко е решено, и преди да изчезнеш от лицето на земята за цял един уикенд. Това ме кара да мисля, че изобщо не ти пука какво е мнението ми по въпроса.
— Не е вярно!
— И изобщо за какво ти е притрябвал съквартирант, след като ще живееш с гаджето си? — попита той, разгорещявайки се все повече. — И от къде на къде си решила, че ще ми е приятно да играя ролята на трето колело?
— Кари…
— Не ми трябва проклетата ти милостиня, Ева — заяви той и присви зелените си очи. — Има много места, където бих могъл да живея, и много други хора, които са готови да ме вземат за съквартирант. Не искам да ми правиш услуги.
Гърдите ми се стегнаха. Все още не бях готова да позволя на Кари да напусне живота ми. Някъде в бъдещето всеки от нас щеше да тръгне по своя път, може би щяхме да се виждаме само по специални поводи, но този момент все още не беше настъпил. Не можеше да е настъпил. Самата мисъл ме побъркваше.
— Кой ти е казал, че го правя заради теб? — троснах се аз. — Не допускаш ли, че просто не мога да понеса идеята да не си близо до мен?
Той изсумтя и отхапа от такоса. Продължи да дъвче ядосано, след това преглътна и отпи голяма глътка от коктейла си.
— Каква е ролята ми? Да ти напомням, че вече цели три години държиш живота си под контрол? Да съм нещо като онези чипове, които дават в „Анонимните алкохолици“, за да отбележат броя на месеците въздържание?
— Виж какво — наведох се напред, — разбирам, че си ми страшно ядосан. Вече ти казах, че съжалявам. Обичам те и искам да продължиш да бъдеш част от живота ми, но няма да седя тук и да слушам как ме ругаеш само защото съм сгафила. — Бутнах стола и станах. — Ще се видим по-късно.
— С Крос ще се жените ли?
Спрях и вперих поглед в него.
— Той ми предложи. Аз приех.
Кари кимна сякаш отговорът ми изобщо не го изненадва и отново отхапа от такоса. Грабнах чантата си от облегалката на стола.
— Страх ли те е да живееш сама с него? — попита той и продължи да дъвче.
Разбира се, че това ще е първата му мисъл.
— Не. Ще спим в отделни спални.
— Той в отделна спалня ли спа през последните няколко уикенда, когато се чукахте?
Погледнах го изненадана. Дали наистина знаеше със сигурност, че Гидиън е мистериозният любовник, с когото прекарвах толкова време напоследък? Или просто налучкваше? Реших, че не ме интересува. До гуша ми беше дошло да го лъжа.
— Да, през по-голямата част от времето.
Кари остави такоса в чинията.
— Най-после от устата ти да излезе някаква истина. Вече бях започнал да мисля, че си забравила какво е да си честен.
— Майната ти!
Той се захили и посочи към празния стол.
— Седни си на задника, бебчо. Разговорът още не е приключил.
— Престани да се държиш като гадняр.
Усмивката изчезна от лицето му и той ме погледна строго:
— Седмици наред ме лъжеш и това ме вбесява. Сядай!
Седнах и го изгледах ядосано:
— Ето, седнах. Доволен ли си?
— Яж! Имам да ти казвам още много неща.
Въздъхнах отчаяно, преметнах чантата си на облегалката на стола и се обърнах към него, вдигнала въпросително вежди.
— Ако си мислиш — започна той, — че след като съм чист и работя усилено, съм загубил усета си за това кога ме баламосваш, дълбоко грешиш. От момента, в който започна да се отдръпваш от мен, знаех, че отново чукаш Крос.
Погледнах го скептично и отхапах от такоса.
— Ева, миличка, не ти ли дойде на ум, че ако в Ню Йорк има друг мъж, който е в състояние да чука по цяла нощ като Крос, аз самият отдавна да съм го намерил?
Задавих се и за малко да изплюя храната си.
— Никой не е чак такъв късметлия, че да попадне на двама един след друг — продължи той. — Дори ти. По-логично щеше да е след такава шестица от тотото дълго време да останеш на сухо или поне да се свалиш с някого, който не става за нищо.