Хвърлих смачканата обвивка от сламката към него, той се разсмя, дръпна се и я избягна. След това стана сериозен:
— Да не би да си се страхувала, че ще съм против да се върнеш при него, след като се държа така отвратително с теб?
— Нещата са доста по-сложни, Кари. Всичко беше… пълна каша. Всички бяхме под напрежение. И все още е така, онази репортерка продължава да преследва Гидиън…
— Преследва ли го?
— И още как. Просто не исках…
„Да те въвличам. Да те излагам на риск. Да бъдеш обвинен в съучастничество.“
— Просто трябваше да изчакам всичко да отмине — завърших не особено убедително.
Той замълча сякаш обмисляше думите ми и след това кимна.
— И сега ще се омъжиш за него.
— Да — отвърнах и отпих глътка, за да прочистя буцата от гърлото си. — Но ти си единственият, който знае, освен нас.
— Най-после да споделиш една от тайните си. — Той се нацупи и остана така в продължение на няколко секунди. — И все още искаш да живея с вас.
Отново се наведох напред и му подадох ръка.
— Знам, че можеш да отидеш другаде, да живееш с други хора. Но бих предпочела да не го правиш. Все още не съм готова да живея без теб, независимо дали съм омъжена или не.
Стисна ръката ми толкова силно, че ме заболя.
— Ева…
— Чакай — прекъснах го бързо.
Изведнъж изражението му бе станало прекалено сериозно. Не исках да ме отреже, преди да съм му казала всичко.
— Към мезонета на Гидиън има малък апартамент, който той не използва.
— Малък апартамент на Пето авеню.
— Да. Не е ли чудесно? Той е за теб. Жилището е съвсем самостоятелно, с отделен вход и гледка към Сентръл парк. Но пак ще си до мен. Така всички ще бъдем доволни — продължавах да говоря бързо, надявах се да успея да го убедя. — Ще останем още известно време в Горен Уест Сайд, докато направя някои промени в мезонета. Гидиън каза, че през това време можем да ремонтираме и твоя апартамент така, както искаш.
— Моят апартамент?
Кари впери поглед в мен и това ме накара да се почувствам още по-нервна. Един мъж и една жена се опитаха да се проврат между нашата маса и гърба на един съседен стол, избутан прекалено назад, но аз не им обърнах никакво внимание.
— Не го приемай като милостиня — опитах се да го убедя. — От известно време си мисля, че искам да оползотворя парите, които от толкова време стоят просто така. Искам да създам фондация или нещо подобно и да реша как да ги използвам за благотворителните каузи, в които вярваме. Имам нужда от помощта ти. Ще ти плащам за това. Не само за идеите ти, а и като на рекламно лице. Искам да си първият говорител на тази фондация.
Кари бавно пусна ръката ми.
Разтревожена, стиснах неговата още по-силно.
— Какво има, Кари?
Той отпусна рамене.
— Татяна е бременна.
— Какво?
Усетих как кръвта се дръпна от лицето ми. В малкия ресторант беше много шумно, хората от персонала крещяха поръчките, таблите и подносите тракаха и посетителите едва се чуваха помежду си, но аз чух трите думи, които се отрониха от устата на Кари, толкова ясно, сякаш ги бе изкрещял.
— Шегуваш ли се?
— Де да беше така. — Издърпа ръката си от моята и отметна бретона, който падаше над очите му. — Не че не искам да имам дете. Би било страхотно. Но… по дяволите! Не точно сега, разбираш ли? И не от нея.
— Как, по дяволите, е забременяла?
Кари беше вманиачен на тема предпазване, защото добре знаеше колко рисков е начинът му на живот.
— Вкарах си оная работа в нея и я поразмърдах малко…
— Млъкни — срязах го аз. — Нали се пазиш?!
— Е, да, но презервативът не ти дава стопроцентова гаранция — каза той мрачно, — а Тат не взема противозачатъчни, защото според нея усилват апетита й.
— Господи! — Очите ми горяха. — Сигурен ли си, че е твое?
— Не — изсумтя той, — но това не значи, че не е. Бременна е от шест седмици, което значи, че е напълно възможно.
— Ще го задържи ли? — налагаше се да задам този въпрос.
— Не знам. Все още обмисля.
— Кари… — Не можах да възпра сълзата, която се спусна по бузата ми. Сърцето ме болеше за него. — Какво ще правиш?
— Какво мога да направя? — възкликна той и се отпусна на стола. — Решението е нейно.