Той облиза пръсти, за да усети вкуса ми, и прошепна:
— Кажи ми за какво си мислиш.
Опитах се съзнателно да успокоя пулса си.
— Не мисля. Просто искам те гледам.
— Невинаги ме гледаш. Понякога затваряш очи.
— Така е, защото обичаш да говориш в леглото, а гласът ти е толкова секси. — Споменът за болката ме накара да преглътна тежко. — Обичам да те слушам, Гидиън. Трябва да съм сигурна, че те карам да се чувстваш толкова добре, колкото и ти мен.
— Искам да ме смучеш — прошепна той. — Накарай ме да свърша за теб.
Плъзнах се бързо от леглото и се протегнах нетърпеливо към ципа на панталона му. Възбуденият му пенис беше твърд и плътен. Освободих го, като вдигнах краищата на ризата и свалих боксерките му. Огромният член падна тежко в ръцете ми, върхът на главичката му вече блестеше. Облизах с език това доказателство за възбудата му, обичах начина, по който успяваше да се контролира, способността да задържа собственото си желание, за да задоволява първо моето.
Гледах го в очите, докато устните ми се плъзгаха по меката му като кадифе главичка. Видях как устните му леко се разтварят, докато поема въздух, а клепачите му натежават от удоволствие. — Ева. — Премреженият му поглед изгаряше лицето ми. — Ааа… Да. Точно така. Господи! Обичам устата ти.
Похвалата ми подейства окуражаващо. Поех члена му колкото се може по-навътре. Обичах да правя това, обожавах неповторимия вкус и аромата му. Прокарах устни по цялата дължина, като го смучех леко. Боготворях го. Не се чувствах неудобно от факта, че обожавам мъжествеността му — напълно си го бях заслужила.
— Това ти доставя удоволствие — каза той с дрезгав глас и прокара пръсти през косата ми. — Точно толкова, колкото и на мен.
— Повече. Мога да го правя часове наред. Ще те чакам да свършваш отново и отново.
От гърдите му се изтръгна нисък, гърлен звук.
— Мога да го направя. Никога няма да ти се наситя.
Проследих с върха на езика си една пулсираща вена от основата до главичката на члена му, след това отново го поех в устата си, извих глава назад, седнах на пети, опрях ръце в коленете си и изцяло му се отдадох.
Гидиън сведе поглед надолу, очите му светеха от страст и нежност.
— Не спирай.
Той разкрачи крака. Плъзна члена си дълбоко в гърлото ми, след това го отдръпна назад и върху езика ми остана бяла следа от семенна течност. Преглътнах, наслаждавайки се на богатия плътен вкус. Той изпъшка и обхвана главата ми с ръце.
— Не спирай, ангелче. Смучи ме, докато свърша.
Засмуках го и заедно открихме ритъма, нашия ритъм, в който сърцата ни, дъхът ни и стремежът ни към удоволствие се сляха в едно. Понякога двамата прекалено много се анализирахме и това ни създаваше неприятности, но телата ни никога не грешаха. Когато се докосвахме, и двамата знаехме, че се намираме на единственото място, на което искаме да сме, и с единствения човек, с когото искаме да сме.
— Толкова ми е хубаво — промълви той през стиснати зъби. — О, господи, караш ме да свърша.
Членът му набъбна в устата ми. Гидиън стисна косата ми в юмрук, тялото му се разтресе и той започна мощно да се изпразва.
Изруга, а аз запреглъщах. Спермата му излизаше на плътни горещи тласъци и изпълваше устата ми, сякаш през изминалата нощ не се бе изпразвал няколко пъти. Когато свърши, бях задъхана и цялата треперех. Той ме изправи на крака, приближи се до леглото и се отпусна тежко върху него, като ме притискаше в себе си. Гърдите му тежко се надигаха, докато ръцете му грубо ме дърпаха още по-близо до него.
— Не точно това имах предвид, когато ти донесох кафето — каза той и ме целуна бързо и силно по челото. — Но не се оплаквам.
Гушнах се в него, преливаща от благодарност, че отново го държа в ръцете си.
— Хайде да избягаме от работа и да наваксаме пропуснатото.
Смехът му беше дрезгав след оргазма. Задържа ме известно време в прегръдката си, прокарваше пръсти през косата ми и нежно галеше раменете ми.
— Сърцето ми направо се късаше — започна той тихо, — когато виждах колко си наранена и гневна. Когато знаех, че ти причинявам болка и че се отдалечаваш от мен… И за двама ни беше ад, но не исках да поема риска някой да те заподозре.
Замръзнах. Не бях помислила за тази възможност. Можеше да се предположи, че аз съм мотивът Гидиън да извърши убийство. И беше логично да се заключи, че съм знаела за извършеното престъпление. Пълното неведение, в което бях оставена, не беше единствената ми защита. Гидиън се бе погрижил да имам и желязно алиби. Винаги се опитваше да ме предпази, независимо какво му струваше. Той се отдръпна.