Гидиън беше господар на всичко около себе си и това му личеше.
Бръкнах в чантата си, отворих малкото джобче, извадих двата пръстена и сложих своя. След това пристъпих по-близко до стъклената стена и двойната врата, която отделяше Гидиън от всички останали.
Той обърна глава към мен и погледът му пламна, когато ме видя. Натисна някакво копче на бюрото и двойната врата се отвори. В следващия момент стъклото стана матово, така че да не може да ни види никой, ако имаше хора, останали до късно в офиса.
Влязох.
— Съгласен съм — каза Гидиън на човека, с когото разговаряше. — Направете го и след това ми докладвайте. — Свали слушалката от ухото си и я остави на бюрото, като през цялото време не откъсваше поглед от мен. — Каква приятна изненада, ангелче! Разкажи ми за срещата си с Жиро.
Свих рамене.
— Как разбра за нея?
Присви устните си на една страна и ме изгледа така, сякаш искаше да каже: „Наистина ли ми задаваш този въпрос?“.
— Още дълго ли ще останеш? — полюбопитствах аз.
— След половин час имам видеоконференция с представители на клона ни в Япония и това е всичко за днес. После ще отидем да вечеряме.
— Хайде да си вземем нещо за вкъщи и да вечеряме с Кари. Той очаква бебе.
Гидиън вдигна учудено вежди.
— Моля?
— Възможно е да има дете — въздъхнах аз. — Чувства се много объркан и искам да съм до него. Освен това трябва да свикне да те вижда вкъщи.
Гидиън впери в мен изпитателен поглед.
— Ти също си объркана. Ела тук. — Заобиколи бюрото и разтвори обятията си. — Ела да те гушна.
Пуснах чантата си на пода, забравих за всичко около себе си и се втурнах към него. Той ме прегърна, а твърдите му топли устни се притиснаха в челото ми.
— Всичко ще бъде наред — прошепна той. — Не се тревожи.
— Обичам те, Гидиън. Прегърна ме още по-силно.
Отпуснах се назад и се загледах в прекрасното му лице. Очите му изглеждаха още по-сини на фона на тена, който беше хванал през уикенда.
— Имам нещо за теб.
— Така ли?
Отдръпнах се и хванах лявата му ръка, преди да се отдели от мен. Задържах я и сложих на пръста му пръстена, който току-що бях купила за него, наложи се да го завъртя леко, за да успея да го поставя. През цялото време Гидиън стоеше, без да помръдне. Пуснах ръката му, за да може да я погледне по-добре, но тя изобщо не помръдна, все едно бе замръзнала на мястото, където я оставих.
Наклоних глава и се полюбувах на пръстена върху пръста му. Ефектът беше точно този, който търсех. Но когато мина известно време, а Гидиън не бе промълвил и дума, погледнах към него. Беше втренчил поглед в ръката си така, сякаш за пръв път я вижда.
Сърцето ми се сви.
— Не ти харесва.
Ноздрите му се разшириха, пое дълбоко дъх и обърна ръката си, за да погледне долната страна на пръстена, която бе съвсем същата като горната. Мотивът беше непрекъснат.
Платинената венчална халка много приличаше на пръстена, който носеше на дясната си ръка. В благородния метал бяха издълбани същите бразди, които му придаваха същия индустриален и мъжествен вид. Халката обаче бе украсена с рубини и затова моментално привличаше вниманието. Кървавочервеният нюанс ярко се открояваше на фона на загорялата ръка на Гидиън и тъмния костюм, който носеше. Очевиден знак, че ми принадлежи.
— Може би е прекалено — казах аз тихо.
— Винаги е прекалено — отвърна той с дрезгав глас.
И се нахвърли върху мен, обхвана главата ми с ръце, впи устни в моите и започна да ме целува с всичка сила.
Опитах се да хвана китките му, но той бе по-бърз от мен, стисна ме през кръста и ме вдигна от пода, след това ме занесе на същия онзи диван, на който преди много седмици за първи път бе притиснал с тялото си моето.
— Нямаш време за това — припомних му задъхано.
Остави ме да седна на ръба на дивана и отговори:
— Няма да ми отнеме много време.