Той стисна зъби и ми направи знак с ръка да тръгвам, след това отвори широко вратата и мълчаливо прикани Татяна да вкара голия си задник в стаята.
Продължих към кухнята, скърцайки със зъби от яд. Настроението ми още повече се развали, когато заварих Гидиън там. Облегнат на плота, той спокойно пиеше кафето си. Беше облякъл черен костюм и светлосива връзка. Изглеждаше невероятно красив.
— Хареса ли ти шоуто? — попитах нервно.
Беше ми ужасно неприятно, че е видял друга жена гола. И не просто друга жена, а манекенка с високо слабо тяло, към каквито беше известно, че има пристрастия.
Той сви безгрижно рамене.
— Не особено.
— Знам, че харесваш високи и кльощави жени — заявих аз и се протегнах към чашата с кафе, която ме чакаше на плота до него.
Гидиън постави лявата си ръка върху моята. Рубините на венчалната халка заблестяха на ярката светлина в кухнята.
— Доколкото знам, съпругата ми, на която не мога да устоя, е дребничка и пищна. И много привлекателна.
Затворих очи, опитах се да потисна ревността си.
— Знаеш ли защо избрах този пръстен?
— Червеното е нашият цвят — отвърна той тихо. — Червени рокли в лимузини. Червени обувки с високи токове по градинските партита. Червена роза в косата ти, когато се омъжи за мен.
Това, че разбира, ми подейства успокояващо. Обърнах се и притиснах тялото си в неговото.
— Ммм… — измърка той и ме притисна по-силно. — Толкова си мека и прекрасна в ръцете ми, ангелче.
Поклатих глава, ядът ми се стопи до леко раздразнение.
Гидиън потърка нос в бузата ми.
— Обичам те.
— Гидиън.
Наклоних глава и му предложих устните си, исках целувката му да изтрие лошото настроение.
Допирът на устните му до моите винаги ме караше да настръхвам. Чувствах се леко замаяна, когато той се отдръпна от мен и прошепна:
— Тази вечер имам час при доктор Питърсън. Ще ти се обадя, когато приключа, и ще решим какво да правим за вечеря.
— Добре.
Усмихна се, когато чу блажено равнодушния ми отговор.
— Мога да запиша час и да отидем заедно при него в четвъртък.
— Нека бъде следващия четвъртък — отвърнах, бях започнала да идвам на себе си. — Никак не ми е приятно да изпускам още часове при него, но майка ми иска този четвъртък да отидем с Кари на благотворителна вечеря. Даже ми е купила рокля за случая. Страхувам се, че ако откажа, ще ме разбере неправилно.
— Ще отидем заедно.
— Наистина ли?
Гледката на Гидиън във фрак ми действаше като афродизиак. Разбира се, той ме възбуждаше облечен в каквото и да е или пък в нищо. Но във фрак… Господи, направо беше неустоим.
— Да. Моментът би бил подходящ да се появим отново заедно. И да обявим годежа си.
Облизах устни.
— Мога ли да се възползвам от теб в лимузината?
В очите му заиграха пламъчета.
— Непременно, ангелче!
Когато пристигнах на работа, Мегуми не беше на бюрото си, така че не разбрах как е. Това донякъде можеше да ми послужи като извинение да се обадя на Мартин и да разбера как се развиват нещата между него и Лейси след дивата вечер в „Праймъл“.
Извадих телефона, за да си запиша напомняне да му звънна, и видях, че майка ми е оставила съобщение на гласовата ми поща. Прослушах го, докато вървях към бюрото си. Питаше дали искам да ми направят прическа и да ме гримират преди вечерята в четвъртък, предлагаше да дойде вкъщи с екип козметици и двете заедно да се разкрасим преди събитието.
Седнах зад бюрото и й написах съобщение, че идеята е добра, но ще разполагам с много малко време, тъй като няма да успея да се прибера от работа преди пет часа.
Бях започнала да оглеждам задачите си за деня, когато Уил спря до бюрото ми.
— Имаш ли планове за обяд? — попита той, изглеждаше много сладък в екстравагантната си карирана риза, комбинирана с широка тъмносиня вратовръзка.
— Само да не се тъпчем отново с въглехидрати, моля те! Дупето ми не би могло да го понесе!
— Няма — обеща той и се ухили. — Най-страшната част от диетата на Натали отмина, така че нещата вече са по-добре. Мислех си за супи и салати.
— Съгласна — усмихнах се аз. — Ще попиташ ли Мегуми дали иска да дойде с нас?
— Няма я днес.
— Така ли? Болна ли е?
— Не знам. Разбрах, че я няма, защото трябваше да се обадя в агенцията и да помоля да изпратят някой да я замества.