— И ти си бил в армията, нали?
— Бях.
Не каза нищо повече.
Понечих да му задам следващ въпрос, но в този момент завихме и разбрах, че сме стигнали до бившия склад, където се помещаваше клубът на Паркър.
Грабнах сака си и слязох от колата, преди Кланси да успее да ми отвори.
— Ще се видим след час.
— Разбий ги, Ева — каза той и ме проследи с поглед, докато влизах.
Вратата едва се бе затворила зад гърба ми, когато забелязах една позната брюнетка, която бих предпочела да не виждам. Никога вече. Стоеше встрани, точно до тепиха, скръстила ръце. Беше облечена в долнище на черен анцуг с яркосиня ивица на крачолите, която подхождаше на прилепналата й блуза с дълъг ръкав. Къдравата й кестенява коса беше опъната силно назад и вързана на опашка.
Обърна се към мен. Хладните й сини очи ме огледаха от главата до петите.
Подчиних се на неизбежното, поех дълбоко въздух и тръгнах към нея.
— Детектив Грейвс.
— Ева — каза тя и кимна рязко. — Имаш страхотен тен.
— Благодаря.
— Крос ли те заведе някъде за уикенда?
Въпросът й не беше случаен. Изпънах гръб.
— Бях на кратка почивка.
Тънките й устни се изкривиха на една страна.
— Все още си предпазлива. Това е добре. Какво мисли баща ти за Крос?
— Вярва в правилната ми преценка.
Грейвс кимна.
— Ако бях на твое място, щях още да мисля за гривната на Нейтън Баркър. Но аз съм си такава, нерешените загадки ме дразнят.
Потръпнах, обзета от неприятно чувство. Цялата ситуация ме дразнеше, но с кого бих могла да разговарям за това? С никого, освен с Гидиън, а го познавах достатъчно добре, за да съм сигурна, че прави всичко по силите си да разреши тази загадка.
— Имам нужда от спаринг-партньор — каза неочаквано детективът. — Навита ли си?
— Моля? Какво? — изненадах се аз и премигнах срещу нея. — Това означава ли… Можем ли…
— Случаят вече е в архива, Ева — отвърна тя, отиде до тепиха и започна да прави упражнения за разтягане. — Хайде побързай, няма да те чакам цяла вечер.
Грейвс ми разказа играта. Беше слаба и жилава, но притежаваше неочаквана сила. Беше съсредоточена, точна и безкомпромисна. Всъщност научих доста от нея за този час и половина, в който тренирахме заедно — най-важното беше никога да не свалям гарда. Грейвс беше бърза като светкавица и умееше да се възползва и от най-малкото предимство.
Когато се добрах до вкъщи, минаваше осем. Отправих се директно към ваната. Потопих се във водата с мирис на ванилия и запалих ароматни свещи. Надявах се Гидиън да се появи, преди да съм се набръчкала като стафида.
Пристигна точно когато се завивах с хавлията си, беше обут в джинси и косата му беше влажна, което означаваше, че е взел душ след тренировката с личния си инструктор.
— Здрасти, шампионе!
— Здравей, съпруго моя!
Дойде при мен, разтвори хавлията и наведе глава към гърдите ми.
Останах без дъх, когато обхвана с устни зърното ми и започна да го смуче, докато то се втвърди. Изправи се и се възхити на добре свършената работа.
— Господи, колко си секси.
Повдигнах се на пръсти и го целунах по брадичката.
— Как мина часът при доктор Питърсън?
Погледна ме, изкривил шеговито устни.
— Доктор Питърсън ни поздрави и наблегна на това колко важна е семейната терапия.
— Мисли, че сме прибързали със сватбата.
Гидиън се разсмя:
— Та той дори не искаше да правим секс, Ева.
Сбръчках нос, загърнах се в хавлията и започнах да разресвам мократа си коса.
— Дай на мен — каза Гидиън, взе гребена от ръката ми и ме накара да седна на широкия ръб на ваната. Докато решеше косата ми му разказах за срещата си с детектив Грейвс на тренировката по крав мага.
— Адвокатите ми казаха, чу случаят е приключен — заяви Гидиън.
— Ти какво мислиш по въпроса?
— В безопасност си. Това е най-важното.
Каза го със съвсем равен глас, което ми подсказа, че за него случаят има по-голямо значение, отколкото признаваше. Знаех, че дълбоко в душата му споменът за убийството на Нейтън го измъчва. Аз самата се измъчвах от това, което Гидиън бе направил за мен, а ние бяхме две половини на една и съща душа.
Това беше причината, поради която Гидиън толкова много настояваше да се оженим. Аз бях неговата сигурност. Бях единственият човек, който познаваше всичките му тъмни, мъчителни тайни и въпреки това отчаяно го обичаше. А той се нуждаеше от любов повече от всеки друг човек на света. Усетих някакво вибриране и го подразних.