Двамата с Жиро излязоха от стаята, така че не чувахме разговора им, но ги виждахме през стъклената стена. Жиро беше доста по-висок от лекарката, но това, което тя му каза, видимо го сломи. Напрежението в чакалнята стана непоносимо. Гидиън стоеше до майка си, вниманието му бе съсредоточено върху покъртителната сцена, която се разиграваше пред очите ни.
Доктор Стайнбърг сложи ръка върху рамото на Жиро и продължи да говори. След малко спря и си тръгна. Той остана да стои отвън, вперил поглед в пода, беше превил рамене, сякаш му тежеше огромен товар.
Понечих да отида при него, но Гидиън ме изпревари. В момента, в който излезе от стаята, Жиро се нахвърли върху него. Шумът от сблъсъка на двамата мъже беше потресаващ. Стаята се разтресе, когато Гидиън се блъсна в дебелата стъклена стена.
Някой изпищя от ужас, после се развика за охраната.
Гидиън отхвърли Жиро и блокира удара му. След това се наведе и избегна юмрука, насочен към лицето му. Жан-Франсоа изкрещя нещо, лицето му беше сгърчено от болка и гняв.
Бащата на Корин изтича навън и в същото време се появи охраната с извадени електрошокови палки. Гидиън отново отблъсна Жан-Франсоа, през цялото време се отбраняваше и нито веднъж не посегна да го удари. Лицето му беше каменно, очите студени и почти толкова безжизнени като на Жиро.
Жиро изкрещя нещо на Гидиън. Бащата на Корин беше оставил вратата отворена и част от това, което каза, достигна до мен. Думата enfant не се нуждаеше от превод. Всичко в мен замръзна, не чувах нищо, освен бученето в ушите си.
Всички се втурнаха навън от стаята, когато охраната сложи пластмасови белезници на ръцете на Гидиън и Жиро и ги поведе към служебния асансьор. Премигнах, когато видях Ангъс пред себе си, бях сигурна, че е плод на въображението ми.
— Госпожо Крос — каза той тихо и внимателно се приближи към мен с фуражка в ръка.
Можех да си представя как изглеждах в този момент. В съзнанието ми нямаше нищо друго, освен думата бебе и всевъзможните сценарии, до които водеше тя. В крайна сметка Корин беше в Ню Йорк от момента, в който се бях запознала с Гидиън… а съпругът й не беше тук.
— Дойдох, за да ви прибера вкъщи.
Намръщих се.
— Къде е Гидиън?
— Изпрати ми съобщение и ме помоли да ви взема.
Объркването ми се превърна в болка.
— Но той има нужда от мен.
Ангъс пое дълбоко въздух, в погледа му имаше нещо, което ми заприлича на съжаление.
— Ела с мен, Ева. Късно е.
— Той не иска да съм тук — казах безизразно. Това бе единственото нещо, което постепенно започнах да разбирам.
— Иска да се прибереш вкъщи и да е сигурен, че си добре.
— Това ли ти написа в съобщението?
— Това е, което си мисли.
— Много си мил.
Тръгнах, движех се като на автопилот.
Минах покрай един от санитарите, който събираше разпилените неща, след като Жиро се бе стоварил върху една от болничните колички. Начинът, по който отбягна погледа ми, само потвърди горчивата истина. Бях отстранена.
22
Тази нощ Гидиън не се прибра вкъщи. Когато на сутринта се отбих в апартамента му на път за работа, видях, че всички легла са оправени.
Където и да беше прекарал нощта, не е бил близо до мен. Бях шокирана от факта, че след като разбрахме за бременността на Корин, ме остави сама без никакви обяснения. Имах чувството, че тази огромна бомба е избухнала точно пред краката ми и сега стоя сред развалините, сама и объркана.
Когато излязох навън, видях, че Ангъс и бентлито ме чакат до тротоара. Качих се в колата. Раздразнението ми ставаше все по-силно. Всеки път, когато Гидиън се отдръпваше от мен, пращаше Ангъс да го замества.
— Трябваше да се омъжа за теб, Ангъс — измърморих, докато се намествах на задната седалка. — Ти винаги си до мен.
— Действам според инструкциите на Гидиън — отвърна той, преди да затвори вратата.
„Винаги лоялен“, помислих си с горчивина.
Когато пристигнах на работа, научих, че Мегуми все още е болна, изпитах едновременно загриженост и облекчение. Беше крайно нетипично за нея да отсъства от работа, винаги пристигаше на работното си място много рано, така че поредното й отсъствие означаваше, че има сериозен проблем. Но това, че я няма, означаваше, че няма кой да долови настроението ми и да започне да ми задава въпроси, на които не искам да отговарям. Всъщност — не можех да отговоря. Нямах никаква представа къде е съпругът ми, какво прави или пък как се чувства.