— Оставил съм в чантата ти мобилен телефон с предплатени минути. Програмиран е така, че да можеш веднага да се свържеш с Ангъс. Ако искаш да ми съобщиш нещо, това е начинът да достигнеш до мен.
Ръцете ми се стегнаха в юмруци — за да се свържа с гаджето си, трябваше да се обадя на шофьора му.
— Отвратително е.
— Знам. Сега най-важното нещо в живота ми е да разчистя пътя обратно към теб.
— Не е ли опасно за Ангъс да го използваме за връзка?
— Той е бивш служител на МИ 6. За него тайните телефонни разговори са детска игра. — Гидиън замълча за миг, после добави: — Пълна откритост, Ева, мога да те проследя чрез този телефон и възнамерявам да го правя.
— Какво?
Измъкнах се от леглото и се изправих. Мислите ми подскачаха между МИ 6 — британските тайни служби, и възможността телефонът ми да бъде проследен. Колебаех се с кое да се захвана първо.
— Няма да стане.
Гидиън също се изправи.
— След като не можем да сме заедно и да разговаряме, искам поне да знам къде се намираш.
— Не се дръж по този начин, Гидиън.
Изражението му беше напълно спокойно.
— Можех и да не ти кажа.
— Наистина ли? — Отидох до гардероба и извадих един халат. — Ти самият си казвал, че предупреждението не е извинение за абсурдно поведение.
— Хайде, успокой се.
Погледнах го ядосано, облякох червения копринен халат и вързах колана му на здрав възел.
— Не мога. Наистина мисля, че си маниак на тема контрол и ти доставя удоволствие да ме следиш.
Гидиън скръсти ръце.
— Доставя ми удоволствие да браня живота ти.
Стъписах се. След малко мозъкът ми отново започна да работи и погледнах на събитията от последните седмици от друг ъгъл, само че този път и Нейтън присъстваше в картинката. Изведнъж всичко си дойде на мястото, разбрах защо Гидиън беше побеснял, когато една сутрин реших да отида на работа пеша, защо Ангъс ме следваше като сянка из града абсолютно всеки ден, защо Гидиън беше така ядосан, когато се качи в асансьора заедно с мен…
При всички тези случаи аз почти го мразех и мислех, че се държи като задник, а той се е опитвал да ме предпази от Нейтън.
Коленете ми омекнаха и без капчица елегантност се свлякох на пода.
— Ева!
— Дай ми секунда!
Бях се досетила за много неща още по времето, когато бяхме разделени. Напълно съзнавах, че Гидиън никога не би позволил на Нейтън просто да влезе кабинета му, да му покаже снимки, на които се вижда как се гаври с мен, и после съвсем спокойно да си излезе. Брет Клайн само ме беше целунал и Гидиън го бе пребил от бой. Нейтън ме беше изнасилвал в продължение на години и го бе запечатал на снимки и видео. Бях убедена, че Гидиън не е сдържал яростта си по време на първата си среща с Нейтън.
Вероятно Нейтън е отишъл в „Кросфайър“ същия ден, в който заварих Гидиън да излиза от банята в кабинета си и открих върху маншета на ризата му яркочервено петно. Това, което тогава бях взела за червило, всъщност е била кръвта на Нейтън. Диванът и възглавниците в кабинета на Гидиън са били разместени в резултат на сбиване, а не заради бърз обеден секс с Корин.
С изкривено от ядосана гримаса лице, Гидиън клекна пред мен.
— По дяволите, да не мислиш, че ми харесва да те държа изкъсо? Но при създалите се обстоятелства не мога да постъпя по друг начин. Довери ми се и ще се опитам да намеря баланс между самостоятелността и безопасността ти.
Споменът за случилото се преди време не само ме накара да видя всичко с кристална яснота, той ме разтърси и вкара малко здрав разум в главата ми.
— Разбирам.
— Не мисля, че разбираш. Това — каза той и посочи към себе си — не е нищо повече от външна обвивка. Ти си тази, която ми вдъхва живот, Ева. Можеш ли да го осъзнаеш? Ти си душата и сърцето ми. Ако някога нещо се случи с теб, ще убие и мен. Когато се опитвам да те предпазя, всъщност проявявам инстинкт за самосъхранение! По дяволите! Приеми го заради мен, ако не можеш да го приемеш заради самата себе си.
Спуснах се към него, той загуби равновесие и падна по гръб на пода. Целунах го силно, сърцето ми биеше като лудо, кръвта шумеше в ушите ми.