И това ме караше да се чувствам гневна и наранена. Единственото чувство, което не изпитвах, беше страх. Гидиън беше прав, че бракът създава усещане за сигурност. Държах го така здраво, че трудно можеше да се измъкне от ръцете ми. Не можеше просто да изчезне или да продължи да не ми обръща внимание. Независимо от всичко в един момент щеше да му се наложи да ми даде обяснения. Въпросът беше: Кога?
Съсредоточих се върху работата си, искаше ми се времето да мине колкото е възможно по-бързо. Когато в пет часа си тръгнах, Гидиън все още не се бе обадил, аз също не бях направила опит да се свържа с него. Според мен той трябваше да преодолее разрива между нас, защото той бе причината за него.
След работа отидох на крав мага и в продължение на един час тренирах с Паркър.
— Тази вечер си в страхотна форма — каза той, когато за шести или седми път го хвърлих на постелката.
Не му казах, че си представям Гидиън на неговото място.
Прибрах се вкъщи и заварих Кари и Трей, седнали на дивана в хола. Ядяха сандвичи и гледаха някакво комедийно шоу.
— Има много, вземи си — каза Трей и ми подаде половината от сандвича си. — В хладилника има и бира.
Беше страхотен и на външен вид, и като личност. И освен това обичаше най-добрия ми приятел. Погледнах към Кари и за секунда съзрях объркването и болката в очите му. Той бързо ги скри зад прекрасната си широка усмивка. Потупа възглавницата до себе си и каза:
— Ела при нас, бебчо.
— Ще дойда — съгласих се, защото не можех да понеса мисълта да остана сама в стаята си и да се побъркам от притеснение. — Само да си взема един душ.
След като се изкъпах и облякох един стар износен анцуг, отидох при мъжете и седнах до тях на дивана. Питах се защо получавам съобщение, че не мога да проследя телефона на Гидиън, след като бях изпълнила всички инструкции, които ми беше оставил.
В крайна сметка останах да спя в хола. Предпочетох дивана пред собственото си легло, защото там щях да усещам миризмата на изчезналия си съпруг.
Въпреки това се събудих от аромата му, почувствах ръцете, които ме прегърнаха и ме вдигнаха. Отпуснах уморено глава върху гърдите на Гидиън и се заслушах в силния равномерен ритъм на сърцето му. Отнесе ме в стаята.
— Къде беше? — измърморих аз.
— В Калифорния.
— Какво? — стреснах се аз.
Той поклати глава.
— Ще говорим утре сутринта.
— Гидиън…
— Утре сутринта, Ева — повтори той твърдо, остави ме на леглото и ме целуна силно по челото.
Стиснах го за китката, когато понечи да се изправи.
— Да не си посмял да си тръгнеш.
— Не съм спал почти две денонощия.
В гласа му имаше особена нотка, която ме накара да застана нащрек.
Подпрях се на лакти и се опитах да видя лицето му в полумрака, не беше лесно, а и все още бях сънена. Единственото, което видях, бе, че е облечен с дънки и риза с дълги ръкави.
— Е, и? Тук също има легло.
Въздъхна раздразнено и уморено.
— Лягай! Аз ще отида да си взема лекарството.
Едва когато се забави, си спомних, че държи шишенце с лекарството си и в моята баня. Беше си тръгнал и нямаше намерение да се върне. Отметнах завивката и излязох от стаята, отидох в тъмния хол и започнах да търся ключовете си. Стигнах до апартамента на Гидиън и отключих вратата, за малко да се спъна в един куфар, оставен небрежно до нея.
Сигурно го беше хвърлил вътре и веднага бе дошъл при мен. И въпреки това не е имал намерение да прекара нощта в леглото ми. Защо беше дошъл? За да ме погледне, докато спя? Или да ме провери?
По дяволите! Дали някога щях да започна да го разбирам?
Потърсих го и го открих в голямата спалня, заспал по корем с глава на моята възглавница. Беше напълно облечен. Ботушите му лежаха отстрани на леглото, на няколко метра един от друг, като че ли ги беше събул набързо, а телефонът и портфейлът му бяха хвърлени върху нощното шкафче. Телефонът ме привлече неустоимо.
Взех го, въведох паролата „ангел“ и без всякакъв срам започнах да преглеждам съдържанието. Никак не ме интересуваше дали ще ме залови на местопрестъплението. Имах пълно право сама да потърся отговорите, които той отказваше да ми даде.
Последното, което очаквах да намеря, бяха многобройните мои снимки във фотоалбума. Бяха десетки. Някои от тях — на двама ни заедно, бяха правени от папараци; на други бях сама, беше ги правил с телефона си, без да усетя. Тъй като бяха заснети без моето знание, те ми даваха възможност да се погледна през неговите очи.