Вече не се тревожех. Той ме обичаше. Обожаваше ме. Тези снимки не можеха да са заснети от човек, който не изпитва подобни чувства. На тях бях с разрошена коса и без грим и не правех нищо по-интересно от това да чета или да стоя пред отворената врата на хладилника, докато се питам какво ми се хапва. Снимки, на които спях, ядях и се мръщех съсредоточено… Скучни ежедневни неща.
Списъкът с разговорите показваше, че е звънял най-вече на Ангъс, Раул и Скот. В гласовата поща имаше съобщения, оставени от Корин, с които отказах да се самоизмъчвам, но можех да видя, че не е отговарял на повикванията й и не я е набирал през последните дни. Имаше обаждания до бизнес партньори, две-три до Арнолдо и няколко до адвокатската кантора на Гидиън.
И три разговора с Диана Джонсън.
Присвих очи. Бяха с продължителност от няколко минути до четвърт час.
Погледнах изходящите съобщения и открих онова, което беше изпратил на Ангъс, докато бяхме в болницата.
„Трябва да я изведеш оттук.“
Седнах в креслото в ъгъла на стаята и вперих поглед в съобщението. Трябва, а не искам. По някаква причина думата, която бе избрал, промени представата ми за случилото се. Все още не разбирах всичко напълно, но вече не се чувствах така изолирана.
Освен това открих съобщения между него и Айрланд и това ме зарадва. Не ги прочетох, но видях, че последното е получено в понеделник.
Върнах телефона на мястото му и се загледах в мъжа, когото обичах. Беше потънал в дълбокия сън на изтощението. Проснат така на леглото, облечен в тези дрехи, изглеждаше толкова млад, колкото беше в действителност. Носеше на плещите си толкова много отговорности и го правеше да изглежда толкова лесно… почти вродено. Беше лесно човек да забрави, че и Гидиън като всички може да страда от стрес и от преумора.
Моя отговорност като негова съпруга беше да му помогна да се справи с това. Но щеше да е невъзможно да го направя, ако той продължава да се изолира. Опитваше се да ме държи далеч от всички проблеми и допълнително натоварваше себе си.
Налагаше се да поговорим за това веднага щом си отпочине.
Събудих се със схванат врат и с усещането, че нещо не е както трябва. Размърдах се внимателно, бях заспала свита на стола, и забелязах, че слънцето вече изгрява. През прозорците навлизаше розово-оранжева светлина и един бърз поглед към часовника до леглото ми показа, че вече е ранна сутрин.
Гидиън изпъшка и аз замръзнах на място. Обзе ме ужас, когато чух този звук. Беше потресаващ. Звук на създание, ранено и в тялото, и вътре в душата. Побиха ме тръпки, когато той изстена отново, цялото ми същество реагира на неговото мъчение.
Изтичах до леглото, качих се на него, застанах на колене и бутнах Гидиън по рамото.
— Гидиън. Събуди се.
Той се отдръпна рязко от мен, гушна се във възглавницата ми и я притисна до себе си. Тялото му се разтресе и от гърдите му се откъсна стон. Легнах плътно зад гърба му и го обгърнах през кръста.
— Тихо, миличък — прошепнах. — Аз съм до теб. Тук съм.
Започнах да го люлея, докато той плачеше в съня си, а сълзите ми мокреха ризата му.
— Събуди се, ангелче — измърмори Гидиън и допря устни до бузата ми. — Имам нужда от теб.
Протегнах се, все още ме болеше тук-там от усилените тренировки през последните две вечери и от няколкото часа, в които бях спала в креслото, преди да се преместя на леглото до него.
Беше вдигнал фланелката ми и гърдите ми лежаха разголени пред ненаситната му уста. Плъзна ръка под ръба на анцуга, а после и на бикините ми, вкара пръст в процепа ми и с бързи умели движения ме възбуди.
— Гидиън…
Усещах копнежа му в начина, по който ме докосваше, желанието бе завладяло цялото му тяло.
Целуна ме и не ми позволи да кажа нищо повече. Бедрата ми се извиха, когато пръстите му проникнаха в мен и започнаха нежно да ме чукат. Готова веднага да откликна на мълчаливото му желание, свалих анцуга надолу и започнах да ритам, докато накрая го събух. Протегнах се към копчетата на дънките му, разкопчах ги и отстраних от пътя си памучните му боксерки.
— Вкарай го — прошепна той, прилепил устни в моите.
Обхванах с пръсти възбудения му пенис и го поставих така, че да мога да поема първите няколко сантиметра от него. Той зарови лице във врата ми, натисна силно и потъна в мен, простена от удоволствие, когато мускулите на вагината ми обвиха плътно пениса му. Обвих ръце и крака около него и го притиснах здраво.