— Диана ще разкаже на всички. Нейната работа е да разкрива тайни, не да ги пази.
— Обещах й ексклузивни права върху снимките от сватбата ни, ако си замълчи за това.
— И тя се съгласи? — попитах скептично. — Тази жена си пада по теб. Не може да е щастлива от факта, че вече не си на пазара. При това завинаги.
— В един момент ти става ясно, че няма никаква надежда — каза той сухо. — Мисля, че успях да я убедя. Вярвай ми, достатъчно щастлива е от парите, които ще получи от снимките.
Отидох до тоалетната, затворих капака и седнах. Започвах да осъзнавам последствията от това, което ми разказваше.
— Гади ми се от всичко това, Гидиън.
Той остави кафето си до моето и клекна пред мен.
— Погледни ме.
Изпълних заповедта му, но не беше лесно.
— Никога няма да позволя на някого да те нарани — заяви той. — Разбираш ли ме? Ще се погрижа за това.
— Съжалявам — въздъхнах аз. — Толкова съжалявам, че трябва да се занимаваш с всичко това. И с всичко останало, което се случва…
Гидиън взе ръцете ми в своите.
— Някой е нарушил правото ти на личен живот, Ева. Не се извинявай за това. А що се отнася до това да се справя със ситуацията… това е мое право. И чест за мен. Ти винаги ще си на първо място.
— Но в болницата не бях на първо място — възразих аз. Трябваше да излея негодуванието, преди да е пуснало корени в душата ми. Освен това исках да ми обясни защо винаги ме отблъсква, когато се опитва да ме защити. — Всичко отиде по дяволите, а ти изпрати Ангъс да ме отведе, когато исках да съм до теб. Замина за друг щат, без да се обадиш… без да кажеш каквото и да било.
Той стисна зъби.
— И освен това не спах. Вложих всяка една минута и поисках прекалена много услуги, за да успея да издействам тази временна забрана в краткия срок, с който разполагах. Трябва да ми имаш доверие, Ева. Дори да не разбираш какво се случва, трябва да вярваш, че винаги мисля за теб и правя най-доброто за теб. За нас.
Извърнах поглед. Отговорът не ми хареса.
— Корин е бременна.
Той въздъхна тежко:
— Да, била е. В четвъртия месец.
Една дума ме накара да замръзна.
— Била?
— Пометнала е, докато лекарите се отпивали да я спасят. Предпочитам да вярвам, че не е знаела за бебето.
Опитах се да разгадая израза на лицето му, като същевременно се стараех да прикрия облекчението, изписано по моето.
— В четвъртия месец? Това означава, че бебето е на Жиро.
— Надявам се да е така — каза той рязко. — Той явно смята, че детето е било негово и че аз съм виновен, че Корин го е загубила.
— Господи!
Гидиън сложи главата си в скута ми и притисна буза в бедрото ми.
— Сигурно не е знаела, че е бременна. Не е възможно да е рискувала детето си за нещо толкова глупаво.
— Няма да ти позволя да се обвиняваш за това, Гидиън — заявих твърдо.
Прегърна ме през кръста.
— Господи, имам чувството, че съм прокълнат.
В момента мразех Корин толкова много, че ми идваше да я убия. Тя знаеше, че бащата на Гидиън се е самоубил. Ако изобщо познаваше Гидиън, щеше да е наясно, че опитът й за самоубийство ще го съсипе.
— Ти не си отговорен за това — казах и прокарах пръсти през косата му, опитвайки се да го успокоя. — Чуваш ли ме? Единствено Корин е виновна за случилото се. Тя трябва да живее с мисълта за това, което е направила, а не ние с теб.
— Ева.
Прегърна ме, усетих дъха му през копринения халат.
Четвърт час след като Гидиън ме остави в банята, за да отговори на обаждане на Раул, аз все още седях пред огледалото, вперила поглед в умивалника.
— Ще закъснееш за работа — каза той нежно, когато дойде при мен и ме прегърна през гърба.
— Мисля да се обадя и да кажа, че няма да ходя.
Никога не постъпвах по този начин, но сега се чувствах уморена и безсилна. Не можех да си представя, че ще успея да се съсредоточа и да си върша работата както трябва.
— Можеш да го направиш, но няма да изглежда никак добре, когато се появят снимките ти от официалната вечеря довечера.