Затвори за миг очи и кимна:
— Добре. Обещавам.
Въздъхнах от облекчение.
— Благодаря ти.
Той вдигна ръцете ми и ги целуна.
— Моя си, Ева.
По мълчаливо взаимно съгласие се въздържахме да се поразрошим в лимузината преди първата ни публична поява като семейство. Бях нервна и въпреки че един-два оргазма биха ме успокоили, щеше да е още по-лошо, ако не изглеждах перфектно. Освен това хората щяха да забележат. Не само защото сребристата ми рокля привличаше погледите с блясъка и късия си шлейф, а и защото прекрасният ми съпруг беше аксесоар, който нямаше как да бъде пропуснат.
Вниманието на всички щеше да е насочено към нас и Гидиън беше твърдо решен да го задържи. Помогна ми да сляза от лимузината, когато пристигнахме на Пето авеню и Сентръл парк саут и за миг допря устни до слепоочието ми.
— Тази рокля ще изглежда изключително на пода в спалнята ми.
Засмях се на изтърканата реплика, каквато бе и целта му, когато светкавиците на фотоапаратите избухнаха пред нас с ослепителна светлина. Погледът му се откъсна от мен и изражението на лицето му загуби всякаква топлота, красивите черти се изпънаха в непроницаема маска. Сложи ръка ниско на кръста ми и ме поведе по червения килим към „Киприани“.
След като влязохме, Гидиън избра подходящо място и останахме там в продължение на час, докато бизнес партньорите и познатите му кръжаха около нас. Искаше да съм до него и бе готов да е до мен. Доказа го малко по-късно, когато се бяхме запътили към дансинга.
— Представи ме — каза простичко.
Когато проследих погледа му, разбрах, че има предвид Кристин Фийлд и Уолтър Лийман от „Уотърс Фийлд & Лийман“, които стояха встрани и се смееха на нещо заедно с компанията около тях. Кристин изглеждаше сдържана и елегантна, облечена в черна рокля с мъниста, която отпред я покриваше от шията до петите, но имаше широко изрязано деколте на гърба. Уолтър, който беше едър мъж, изглеждаше самоуверен и преуспяващ в елегантния си фрак с папионка.
— Много добре знаят кой си — посочих аз.
— А знаят ли кой съм за теб?
Сбърчих нос, знаех, че целият ми свят ще се преобърне в мига, в който моето неомъжено Аз се предаде изцяло на новата ми идентичност като Ева Крос.
— Хайде, шампионе.
Запътихме се натам, проправяйки си път между кръглите маси, застлани с бели покривки и украсени със свещници и гирлянди от цветя, които изпълваха залата с приятен аромат.
Шефовете ми, разбира се, забелязаха първо Гидиън. Мисля, че дори не ме разпознаха в началото, докато Гидиън съвсем съзнателно не ме остави да заговоря първа.
— Добър вечер — поздравих аз и се ръкувах с Кристин и Уолтър. — Вероятно и двамата познавате Гидиън Крос, моя…
Спрях, мозъкът ми блокира.
— Годеник — завърши изречението Гидиън и се ръкува с тях.
Последваха поздравления, усмивките им станаха още по-широки, а очите на всички заблестяха.
— Нали това не означава, че ще те загубим? — попита ме Кристин и капковидните й диамантени обици заблестяха на меката светлина на свещите.
— Не. Нямам намерение да ходя никъде.
При тези думи Гидиън силно ме ощипа по дупето.
В някакъв момент щеше да се наложи да се разберем окончателно по въпроса за работата ми, но реших, че мога да отложа този разговор поне до следващата ни сватба.
Известно време разговорът се въртеше около рекламната кампания на водка „Кингсман“, най-вече за да се изтъкне колко добре са свършили работата си „Уотърс Фийлд & Лийман“ с цел агенцията да получи и други поръчки от „Крос индъстрис“. Разбира се, Гидиън познаваше играта и я играеше добре. Беше любезен, чаровен и ясно показваше, че не е човек, който лесно се поддава на влияние.
След това темите за разговор се изчерпаха. Гидиън се извини и ме отведе.
— Хайде да танцуваме — прошепна в ухото ми. — Искам да те прегърна.
Отидохме на дансинга, където Кари събираше погледите с една ослепителна червенокоса жена. От време на време през дръзката цепка на яркозелената й рокля се подаваше бледият й, добре оформен крак. Кари я завъртя, след това я наведе назад. Много изискано.