Магдалин протегна ръка и леко докосна рамото ми.
— Радвам се за теб, Ева. Радвам се и за Гидиън.
— Благодаря ти. Отбий се на масата ни и му го кажи сама.
— Ще го направя. Ще се видим по-късно.
Тя си тръгна, а аз останах загледана след нея, все още бях нащрек, но вече започвах да мисля, че може и да не е чак толкова лоша.
Лошото в момента обаче беше, че заради разговора с Магдалин загубих следите на Кари. Опитах се да го потърся, но той вече бе изчезнал някъде.
Тръгнах обратно към Гидиън и мислено подготвях лекцията, която щях да изнеса на Кари. Спрях, защото Елизабет Видал застана точно пред мен.
— Извинявай — казах, след като за малко не се блъснах в нея.
Тя ме стисна за лакътя и ме поведе към един тъмен ъгъл. След това взе ръката ми и се загледа в страхотния ми диамант.
— Този пръстен е мой.
Издърпах ръката си.
— Бил е твой. Сега е мой. Синът ти ми го даде, когато ме помоли да се омъжа за него.
Погледна ме, сините й очи толкова много приличаха на очите на сина й. И на очите на Айрланд. Беше красива жена, обаятелна и елегантна. Беше не по-малка красавица от майка ми, но имаше същото ледено излъчване като Гидиън.
— Няма да ти позволя да ми го отнемеш — изсъска тя през снежнобелите си зъби.
— Погрешно си ме разбрала — отвърнах аз и скръстих ръце. — Всъщност искам двамата да се съберете и най-после да сложим всички карти на масата.
— Пълниш главата му с лъжи.
— О, господи? Нима? Следващия път, когато ти разкаже какво му се е случило, а аз ще направя всичко възможно да го направи, ще трябва да му повярваш. Ще му се извиниш и ще намериш начин да направиш така, че да му е по-лесно да живее с това. Защото искам да е здрав, излекуван и цял.
Елизабет продължаваше да ме гледа втренчена, очевидна вбесена. Беше ясно, че не е съгласна с плана ми.
— Свърши ли? — попитах, отвратена от това, че съзнателно отказва да погледне истината.
— Съвсем не — изсъска тя и се надвеси над мен. — Знам за теб и онзи певец. Следя те.
Поклатих глава. Дати Кристофър е разговарял с нея? Какво би могъл да й каже? След като знаех как бе постъпил с Магдалин, мисля, че беше способен на всичко.
— Невероятно. Повярвала си на лъжите, а отказваш да видиш истината. — Понечих да си тръгна, но се спрях. — Много ми е интересно защо след последния ни разговор не попита Гидиън какво се е случило. „Ей, синко, твоята луда приятелка ми разказа някаква абсурдна история“. Не мога да разбера защо не му зададе подобен въпрос. Но сигурно няма да искаш да ми обясниш?
— Майната ти!
— Да, така си и мислех.
Тръгнах си, преди да успее да си отвори устата отново и съвсем да развали вечерта.
За нещастие, когато се отправих към масата, видях, че Диана Джонсън се е настанила на мястото ми и разговаря с Гидиън.
— Не е истина — измърморих, докато наблюдавах как репортерката непрекъснато докосва ръката на Гидиън.
Кари беше изчезнал да върши неща, които не трябваше да върши. Майка ми и Стантън бяха на дансинга. А Диана се беше промъкнала като змия. Каквото и да си мислеше Гидиън, беше съвсем очевидно, че тя още си пада по него. И макар че той не я окуражаваше по никакъв начин, а само слушаше какво му разказва, дори фактът, че й отделя внимание, ме караше да побеснея.
— Сигурно е страхотна в леглото. Чука я много често.
Замръзнах и се обърнах към жената, която ми беше казала това. Беше червенокосата на Кари, бузите й горяха, очите й блестяха и изобщо имаше вид на жена, която току-що е преживяла страхотен оргазъм. Едва сега забелязах, че е доста по-възрастна, отколкото ми се бе сторило отдалече.
— Трябва много да внимаваш — предупреди ме тя, вперила поглед в Гидиън. — Той използва жените. Виждала съм го. Повече отколкото трябва.
— Мога да се справя.
— Всички така казват. — Изпълнената й със съчувствие усмивка ме ядоса още повече. — Познавам две жени, изпаднали в тежка депресия след връзка с него. Със сигурност няма да са последните.
— Не трябва да обръщате внимание на клюки — срязах я аз.
Усмихна се ведро, което още повече ме ядоса, и се отдалечи. Протегна ръка да пооправи косата си и мина между масите, за да стигне до своята. Беше стигнала до средата на залата, когато най-после се сетих коя е.
— По дяволите!
Забързах към Гидиън, който се изправи, когато видя, че се приближавам.