— Не ме интересуват подробностите, Кари — заявих аз. — Никак не ме интересуват!
— Нали няма да отменяме пътуването си до Сан Диего?
Погледът му беше изпълнен с такава надежда, че сърцето ме заболя.
— Разбира се, че няма. Нямам търпение.
Долових облекчение в усмивката му.
— Добре. Запазил съм билети за осем и половина.
В този момент Гидиън дойде при нас и начинът, по който ме погледна, ми даде ясно да разбера, че разговорът ни за пътуването през уикенда съвсем не е приключил. Кари тръгна към стаята си, аз стиснах ръката на Гидиън, целунах го силно и отложих обясненията. Както се и надявах, той не се поколеба, а започна да ме целува страстно и дълбоко.
Простенах и се изгубих в обятията му. Тази нощ не ме интересуваше нищо. Новият ден така или иначе щеше да настъпи скоро и отново да ни принуди да се изправим лице в лице с проблемите.
Хванах Гидиън за вратовръзката.
— Тази нощ си мой.
— Всяка нощ съм твой — отвърна той с топъл дрезгав глас и в главата ми се завъртяха какви ли не фантазии.
— Започвай веднага — казах аз и тръгнах с гръб към стаята си, като го теглех подире си. — И не спирай.
И той не спря. До сутринта.
Бележка на автора
Да, драги ми читателю, напълно си прав. Това не може да е краят.
Пътешествието на Гидиън и Ева все още не е завършило. Очаквам с нетърпение да видя къде ще ни заведат от тук нататък.
С най-добри чувства, Силвия