Всичко се бе променило. Двамата с Гидиън отново бяхме заедно. Нейтън Баркър вече не съществуваше в света, в който живея. Никога нямаше да завия зад ъгъла и да се озова лице в лице с него. Никога нямаше да се появи неочаквано на входната ми врата. Вече нямаше нужда да се тревожа, че Гидиън ще научи факти от миналото ми, които могат да ни разделят. Той знаеше всичко и въпреки това ме искаше.
Но спокойствието, което се зараждаше в този нов свят, бе съпроводено от страх за Гидиън — трябваше да съм сигурна, че полицейското разследване няма да се насочи към него. Как би могло веднъж завинаги да се докаже, че е невинен за престъпление, което всъщност е извършил? Нима от тук нататък ще ни се наложи да живеем в непрекъснат страх, че последиците от постъпката му ще се обърнат срещу нас и ще ни преследват? И как тази постъпка беше променила нас самите? Защото нямаше начин да сме същите. Не и след такова разтърсващо събитие.
Излязох от стаята, готова да тръгна към офиса, бързах да разсея мислите си с работата в „Уотърс Фийлд & Лийман“, една от водещите рекламни агенции в страната. Когато отидох да взема чантата си от барплота, заварих Кари в кухнята. Очевидно през нощта и той е бил зает с подобни на моите занимания.
Беше се облегнал на плота и здраво стискаше ръба му, докато приятелят му Трей бе обхванал лицето му с ръце и страстно го целуваше. Трей беше облечен в джинси и фланелка, докато Кари бе обул само долнището на сив анцуг, който висеше ниско и секси под плоския му корем. И двамата бяха затворили очи и бяха така вглъбени един в друг, че не забелязаха присъствието ми.
Беше невъзпитано да ги гледам, но не можах да се въздържа. Първо на първо, винаги съм намирала за особено вълнуващо да наблюдавам как двама сексапилни мъже се целуват. И второ, нямаше как да не забележа колко показателна е позата на Кари.
Чертите на красивото му лице бяха омекнали, но фактът, че се държи за плота, вместо да прегърне мъжа, когото обича, издаваше, че се стреми да залази дистанция.
Тъй като не исках напълно да се размажа от жегата, реших да взема такси до работа, вместо да вървя. Седнала на задната седалка, наблюдавах как „Кросфайър билдинг“, сградата, която принадлежеше на Гидиън, се появява пред очите ми. В блестящия тъмносин небостъргач се помещаваха офисите както на „Крос индъстрис“, така и на „Уотърс Фийлд & Лийман“.
Работата ми като асистент на младшия мениджър Марк Герити беше сбъдната мечта. Някои хора, и по-специално пастрокът ми Ричард Стантън, който беше крупен финансист, се чудеха защо съм започнала от толкова ниско стъпало, особено като се имат предвид връзките и възможностите ми. Но аз истински се гордеех с това, защото исках да извървя стълбичката от долу нагоре. Марк беше невероятен шеф — едновременно строг и либерален, което означаваше, че ме обучава старателно, но и ме оставя да работя сама.
Таксито зави и паркира зад черно бентли, което много добре познавах. Сърцето ми подскочи, когато го видях, защото знаех, че Гидиън е някъде наблизо.
Платих на шофьора, слязох и се озовах в горещата и влажна ранна сутрин. Погледът ми бе прикован в бентлито с надеждата да зърна Гидиън. Лудост беше да съм така развълнувана от тази мисъл, особено като се има предвид, че цяла нощ се бях търкаляла в леглото с него в цялата му величествена голота.
Усмихнах се леко, минах през медната рамка на въртящите се врати на „Кросфайър“ и влязох в огромното лоби. Ако една сграда може да е олицетворение на човек, „Кросфайър“ олицетворяваше Гидиън. Облицованите с мрамор стени и под създаваха атмосфера на власт и благополучие, а тъмносиният интериор беше елегантен като костюмите, които Гидиън носеше. Накратко казано, „Кросфайър“ беше луксозна и секси, тъмна и опасна, също като мъжа, който я е създал. Доставяше ми огромно удоволствие да работя тук.
Минах през въртележката покрай охраната и взех асансьора до двайсетия етаж.
На излизане от кабината забелязах Мегуми, рецепционистката ни, седнала зад бюрото си. Натисна бутона, пусна ме да вляза през стъклената врата и се изправи, когато приближих към нея.
— Здрасти! — Изглеждаше много шик в черния си панталон и златиста копринена блузка. Тъмните й очи проблясваха от вълнение, а оцветените й в яркочервено устни се разтегнаха във въпрос: — Исках да те питам какво ще правиш в събота вечерта.
— Ами… — Мечтаех да прекарам вечерта с Гидиън, но нямах никаква гаранция, че ще се случи. — Не знам. Нямам никакви планове все още. Защо?