Светът наистина е малък.
— Здрасти — поздравих го аз. — Как върви турнето?
— Направо не е за вярване. Все още не мога да осъзная какво става.
— Отдавна искаше да ти се случи и напълно си го заслужил. Наслаждавай се!
— Благодаря.
Замълча за момент и в този миг си го представих. Последния път, когато го видях, изглеждаше страхотно, щръкналите връхчета на косата му бяха изсветлени до платиненорусо, тъмните му зелени очи бяха изпълнени с копнеж по мен. Беше висок и мускулест, но не прекалено, имаше тяло на човек, който непрекъснато е в движение, на истинска рок звезда. Загорялата му кожа бе покрита с татуировки по ръцете, а на зърната на гърдите му имаше пиърсинг, който се бях научила да смуча, когато исках да почувствам как членът му набъбва вътре в мен…
Но не можеше да се сравнява с Гидиън. Възхищавах се на Брет така, както всяка нормална жена би му се възхитила, но на света нямаше втори като Гидиън.
— Виж какво — започна Брет, — знам, че си на работа, затова не искам да те задържам. Ще идвам в Ню Йорк и искам да те видя.
Кръстосах глезени под бюрото си.
— Според мен идеята не е добра.
— Ще правим промоция на видеото към „Златна“ на Таймс скуеър — продължи той. — И искам да си с мен.
— Да съм… Леле!
Започнах да разтривам челото си. Молбата му ме стъписа и затова насочих мислите си към майка ми, която непременно щеше да ми се скара, ако види как търкам чело, според нея така се образуват бръчки.
— Наистина съм поласкана от поканата, но първо трябва да те питам — можеш ли да ме приемеш само като приятел?
— Не, по дяволите — засмя се той. — В момента си свободна, златна моя. Загубата на Крос е печалба за мен.
По дяволите! Бяха минали почти три седмици, откакто първите снимки на Гидиън и Корин, които уж отново се бяха събрали, се появиха в клюкарските блогове. Очевидно всички около мен бяха решили, че е време да продължа живота си, като си намеря ново гадже.
— Нещата не са толкова прости. Все още не съм готова за нова връзка, Брет.
— Предложих среща, а не да споделиш остатъка от живота си с мен.
— Брет, моля те…
— Трябва да дойдеш, Ева. — Гласът му се сниши до възбуждащия тембър, който винаги ме караше да вдигам полата си за него. — Това е твоята песен. Не приемам „не“ за отговор.
— Ще се наложи да го приемеш.
— Наистина много ще ме заболи, ако не дойдеш — продължи той тихо. — Не се шегувам. Ще отидем само като приятели, щом така настояваш, но трябва да си до мен.
Въздъхнах тежко и сведох глава.
— Не искам да те подвеждам.
„Нито пък да вбесявам Гидиън…“
— Обещавам, че ще го приема като услуга от приятел за приятел.
Не отговорих.
Не се отказваше. Сигурно никога нямаше да се откаже.
— Разбрахме ли се? — настоя.
На бюрото ми се появи чаша с кафе, вдигнах поглед и видях Марк, който бе застанал зад гърба ми.
— Добре — съгласих се най-вече, за да мога да се захвана за работата.
— Даааа! — В гласа му имаше нотка на триумф сякаш е размахал юмрук в знак на победа. — Сигурно ще бъде в четвъртък или петък вечерта, все още не знам точно. Дай ми номера на мобилния си, за да ти изпратя съобщение, когато разбера със сигурност.
Продиктувах му номера си набързо.
— Записа ли го? Трябва да затварям.
— Пожелавам ти приятна работа — отвърна той и ме накара да се почувствам неудобно, че се държа така грубо и бързам да затворя. Винаги е бил свястно момче и сигурно щяхме да станем добри приятели, ако не бях пропиляла този шанс, като го целунах.
— Благодаря. Брет… Наистина се радвам за теб. — Затворих телефона и се обърнах с усмивка към Марк. — Добро утро.
— Всичко наред ли е? — попита той, веждите му бяха леко свъсени над кафявите очи.
Беше облечен в син костюм с тъмновиолетова вратовръзка, която страхотно подхождаше на тъмната му кожа.
— Наред е. Благодаря за кафето.
— Няма защо. Готова ли си да започваме работа?
— Разбира се — отвърнах с усмивка.
Не ми трябваше време, за да усетя, че нещо безпокои Марк. През цялото време беше разсеян и унил, нещо съвсем нетипично за него. Работехме по реклама на софтуер за изучаване на чужди езици, но той изобщо не можеше да се съсредоточи. Предложих му да разнообразим с кампанията за промоция на здравословни храни, местно производство, но и това не промени нещата.