И ме принуди да изоставя човека, с когото трябваше да съм в този момент.
Бях оставила Гидиън сам, защото не можех да се доверя на мотивите на Грейвс. Не можех да поема риска да е споделила съмненията си, само за да разбере дали ще отида при него веднага и по този начин ще докажа, че раздялата ни не е нищо друго, освен добре измислена лъжа.
Господи! Бушуващите ми емоции отекваха в бесния ритъм на сърцето ми. В този момент Гидиън се нуждаеше от мен точно толкова, колкото и аз се нуждаех от него, може би дори повече. А аз си тръгнах.
Опустошението в очите му, когато вратите на частния асансьор се затвориха между нас, ме разкъсваше отвътре.
Гидиън.
Таксито зави и спря пред сградата, в която живеех. Портиерът отвори вратата на колата, преди да успея да кажа на шофьора да обърне и да ме върне там, откъдето бях тръгнала. Топлият и влажен августовски въздух нахлу и прогони прохладата на климатика.
— Добър вечер, госпожице Трамел — поздрави портиерът, допря леко два пръста до козирката на фуражката си и търпеливо ме изчака да прибера дебитната си карта.
Приключих с плащането и се опрях на ръката му, докато слизах през задната врата на таксито. Усещах дискретния му поглед към следите от сълзи по лицето ми. Усмихнах се така, сякаш нямах абсолютно никакви проблеми, влязох бързо във фоайето и се отправих директна към асансьорите, като по пътя махнах за поздрав на персонала от рецепцията.
— Ева!
Обърнах се и видях стройна брюнетка в елегантен костюм с пола да става от дивана във фоайето. Тъмната й коса падаше на едри вълни по раменете, по плътните й блестящо розови устни грееше усмивка. Намръщих се. Не я познавах.
— Какво обичате? — попитах, внезапно обзета от тревога.
Долових някакъв хищен блясък в тъмните й очи и това ме накара да застана нащрек. Въпреки че се чувствах ужасно и вероятно изглеждах по същия начин, изпънах рамене и я погледнах право в лицето.
— Диана Джонсън — представи се тя и ми подаде ръка с добре поддържан маникюр. — Репортер на свободна практика.
— Здравейте — поздравих и вдигнах учудено вежди.
— Не ме гледайте така подозрително — засмя се тя. — Бих искала просто да поговорим за няколко минути. В момента работя върху един материал и имам нужда от помощта ви.
— Не ме разбирайте погрешно, но не виждам за какво бих могла да говоря с един репортер.
— Дори за Гидиън Крос ли?
Настръхнах.
— Особено за него.
Като един от двайсет и петте най-богати мъже в света и собственик на главозамайващ брой недвижими имоти в Ню Йорк, Гидиън винаги е представлявал интерес за репортерите. Но фактът, че ме е изоставил и се е събрал отново с бившата си годеница, също се бе превърнал в новина. Диана скръсти ръце и жестът подчерта бюста й — нещо, което нямаше как да не забележа, тъй като се взрях по-внимателно в нея.
— О, хайде стига — опита се да ме убеди тя. — Няма да споменавам името ти, Ева. Няма да използвам нищо, което да издаде, че източникът си ти. Това е шансът ти да му отмъстиш.
Усетих как в стомаха ми започна да се образува буца. Тя беше точно типът на Гидиън — висока, слаба, с тъмна коса и матова кожа. Толкова различна от мен.
— Сигурна ли си, че искаш да се захванеш с това? — отвърнах тихо. Интуитивно вече бях сигурна, че в някакъв момент от миналото тази жена беше чукала мъжа, когото обичам. — Аз не бих искала да заставам на пътя му.
— Страхуваш ли се от него? — попита тя рязко. — Мен не ме е страх. Парите не му дават право да прави каквото си иска.
Поех въздух дълбоко и бавно и си спомних, че доктор Теранс Лукас, който също беше в конфликт с Гидиън, ми бе казал почти същите думи. И въпреки това дори сега, когато вече знаех на какво е способен мъжът до мен, колко далеч би отишъл, за да ме защити, все още можех да отговоря честно и без всякакво съмнение:
— Не, не се страхувам. Но вече се научих да подбирам битките, с които се захващам. Най-доброто отмъщение е да продължа живота си.
Тя вирна брадичка.
— Не всички имаме късмета някоя рок звезда да ни чака зад кулисите.
— Както и да е.
Въздъхнах мислено, когато я чух да споменава бившето ми гадже Брет Клайн — фронтмен на изгряваща група и един от най-горещите мъже, които някога съм срещала. И той като Гидиън буквално излъчваше сексапил. Но за разлика от Гидиън, той не беше любовта на живота ми. Бях решила никога повече да не нагазвам в онези води.