— Не се тревожи за мен. Добре съм.
Изгледа ме изпитателно, след това кимна.
— Искаш ли да отидем да обядваме?
Вдигнах поглед и видях откритото лице на Уил Грейнджър. Той беше най-новото попълнение в „Уотърс Фийлд & Лийман“ и аз му помагах да свикне с работата. Носеше бакенбарди и очила с черни квадратни рамки, които му придаваха леко битнически ретро вид. Отиваше му. Беше изключително спокоен и ми допадаше.
— Разбира се. Какво ти се яде?
— Паста и хляб. И торта. Може и печен картоф.
Вдигнах учудено вежди.
— Добре. Но ако накрая се озова под бюрото с пяна на уста, защото съм изпаднала във въглехидратна кома, ти ще ме оправдаваш пред Марк.
— Ти си истинско съкровище, Ева. Натали е на някаква диета без въглехидрати, а аз не мога да преживея още един ден без захар и скорбяла. Погледни само колко съм залинял.
Според собствените му думи Уил и гаджето му Натали, с което бяха заедно още от гимназията, се разбираха чудесно. Не бих се усъмнила, че е готов да влезе и в огъня заради нея, а и тя — въпреки шеговитите му оплаквания, че понякога прекалява — изглежда, се грижеше добре за него.
— Така да бъде — отвърнах и ми стана малко тъжно.
Беше истинско мъчение да съм далеч от Гидиън. Особено когато бях заобиколена от приятели, всеки от които имаше стабилна връзка. Стана обед и докато чаках Уил, пуснах есемес на Шона, сестрата на партньора на Марк, за да я питам дали иска да излезе по женски в събота вечер. В момента, в който й изпратих съобщението, телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката веднага.
— Кабинетът на Марк Герити…
— Ева.
Настръхнах, когато чух ниския, дрезгав глас на Гидиън.
— Здрасти, шампионе!
— Кажи ми, че между нас всичко е наред.
Прехапах долната си устна, сърцето ми блъскаше в гърдите. Явно и той също като мен се притесняваше от пукнатината, която се бе появила в отношенията ни.
— Всичко е наред. Защо, ти не мислиш ли така? Случило ли се е нещо?
— Не — отвърна той и замълча за миг. — Просто трябваше да го чуя още веднъж.
— Не ти ли го показах пределно ясно снощи? — „Докато впивах нокти в гърба ти…“ — Или пък тази сутрин? — „Когато стоях пред теб на колене…“
— Исках да се убедя, че можеш да го кажеш, без да ме виждаш.
Гласът на Гидиън галеше сетивата ми. Усетих, че се изчервявам от неудобство.
— Съжалявам — прошепнах, чувствах се странно. — Знам, че не обичаш, когато жените оценяват само външния ти вид. Не е необходимо и аз да се държа по този начин.
— Никога няма да се оплача, че съм това, което искаш, Ева. Господи! — В гласа му се долови известна острота. — Дяволски се радвам, че харесваш онова, което виждаш, защото, Бог ми е свидетел, аз също не мога да откъсна поглед от теб.
Затворих очи, усетих, че отново започвам да копнея за него. Сега, когато знаех какво огромно значение имам в живота му, ми ставаше още по-трудно да стоя далеч.
— Толкова много ми липсваш. И е странно, защото всички мислят, че сме скъсали, и ме съветват да продължа…
— Не! — Тази единствена дума експлодира с такава сила в слушалката, че ме накара да подскоча. — По дяволите! Чакай ме, Ева. Аз цял живот съм чакал теб.
Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми, и отворих очи тъкмо навреме, за да видя, че Уил се приближава към мен.
— Готова съм да те чакам вечно, стига да съм сигурна, че си мой — прошепнах аз.
— Няма да е вечно. Правя всичко по силите си. Вярвай ми.
— Вярвам ти.
Чух как някакъв друг телефон в близост до него иззвъня.
— Ще се видим точно в осем — отсече Гидиън.
— Добре.
Затвори и още в същия миг ми стана самотно.
— Готова ли си да хапнем? — попита Уил, нетърпеливо потривайки ръце.
Мегуми щеше да обядва с мъжа, който имаше фобия от обвързване, и се бе извинила, че няма да излезе с нас. Оставахме само двамата с Уил и всичката паста, която той успее да погълне за час. Помислих си, че точно в този момент няма да е никак лошо да изпадна във въглехидратна кома, изправих се и отвърнах:
— О, да!
По пътя обратно към офиса си купих от „Дуейн Рийд“1 енергийна напитка без захар. Когато стана пет следобед, вече бях твърдо решила да отида във фитнеса след работа.
Имах членска карта за „Еквинокс“, но ми се искаше да отида в „Крос трейнър“. Остро усещах разрива между нас с Гидиън. Струваше ми се, че ще успея донякъде да го преодолея, ако отида на място, свързано с хубави спомени. Освен това изпитвах известна лоялност. Гидиън беше моят мъж. Бях готова да направя всичко по силите си, за да прекараме остатъка от живота си заедно. За мен това означаваше да го подкрепям във всяко негово начинание.
1
„Duane Reade“ — емблематична за Ню Йорк верига аптеки, в които освен лекарства се предлагат козметика, пакетирани храни и според мотото на компанията „Всичко, от което имате нужда в момента“. — Б.пр.