— Ще ме запознаеш ли?
— Разбира се. Но не и днес. Ще вечеряме у тях.
— Криеш нещо от мен — нацупи се той. — Казвай какво има!
Опитах се да избегна въпроса му.
— Тази сутрин те видях да се целуваш с Трей в кухнята.
— И какво от това?
— Всичко между вас наред ли е?
— Не се оплаквам.
Мили боже! Трудно беше да се отървеш от Кари, когато си науми нещо. Опитах се отново да сменя темата.
— Днес говорих с Брет — заявих сякаш между другото, опитвайки се да покажа, че не отдавам голямо значение на разговора. — Обади ми се на работа. И не, той не е мъжът от снощи.
Кари вдигна вежда.
— Какво искаше?
Изритах обувките си и отидох в банята, за да измия остатъците от грима си.
— Идва в Ню Йорк за промоция на видеото към „Златна“. Покани ме да отида с него.
— Ева… — започна Кари с онзи тон, с който обикновено родителите се обръщат към непослушните си деца.
— Искам да дойдеш с мен.
Думите ми го спряха за миг:
— Искаш да те пазя ли? Толкова ли си нямаш доверие?
Погледнах отражението му в огледалото.
— Нямам намерение да се връщам при него, Кари. Не че някога сме били истински заедно, така че престани да се притесняваш. Каня те да дойдеш с мен, защото мисля, че ще се забавляваш, а и не искам да подвеждам Брет. Той се съгласи да излезем само като приятели, но за по-сигурно някой трябва да му го набие в главата. Така ще е и по-честно.
— Трябваше да му откажеш.
— Опитах.
— Не, означава не, бебчо. Не е толкова трудно да го кажеш.
— О, я млъквай! — възкликнах аз и започнах да свалям грима си с памучен тампон. — Достатъчно ми е, че вече се чувствам виновна, че се съгласих. Мислиш ли, че ще ми е много забавно да отида на концерта, без да знам кого ще срещна там. Не е необходимо и ти да ми пилиш на главата.
„Защото бях напълно сигурна, че Гидиън ще го направи…“
— Защо, по дяволите, трябва да се чувстваш виновна?
— Брет изяде боя заради мен!
— Не, той изяде боя, защото целуна едно красиво момиче, без да се замисля за последствията. Трябваше да се сети, че вероятно не си свободна. И кой, по дяволите, ти е настъпил опашката, че се държиш така отвратително?
— Няма нужда ми четеш лекции за Брет, разбра ли?
Това, от което имах нужда, беше мнението на Кари за връзката ми с Гидиън и опасенията, които изпитвах, но не можех да споделя нищо с най-добрия си приятел. Това правеше и без това объркания ми живот още по-непоносим. Чувствах се ужасно самотна и безпомощна.
— Казах ти вече, нямам намерение да повтарям грешката си.
— Радвам се да го чуя.
Казах му онази част от истината, която можех да споделя, знаех, че няма да ме съди.
— Все още съм влюбена в Гидиън.
— Разбира се, че си — отвърна той просто. — И ако изобщо има значение, съм сигурен, че раздялата мъчи и него.
Прегърнах го.
— Благодаря ти.
— За какво?
— За това, че си такъв, какъвто си.
— Не искам да кажа, че трябва да седиш и да го чакаш — изсумтя той. — Изобщо не ме интересува Крос. Щом се прави на интересен — губи. Но не мисля, че ти самата си готова да скочиш в нечие друго легло. Неангажиращото чукане не е по твоята част, Ева. Сексът означава много за теб, затова се чувстваш прецакана, когато го правиш просто така.
— Така е, никога не се получава — признах аз и продължих да свалям грима си. — Ще дойдеш ли с мен на премиерата на клипа?
— Добре, ще дойда.
— Искаш ли да вземеш Татяна или Трей?
Кари поклати глава, обърна се към огледалото и с привично движение оправи косата си.
— Така ще прилича на двойна среща. По-добре да играя ролята на трето колело. Ще има по-добър ефект.
Наблюдавах отражението му в огледалото, по устните ми се появи усмивка.
— Обичам те.
— Тогава се грижи добре за себе си, бебчо — отвърна той и ми изпрати въздушна целувка. — Това е единственото, което искам.
Когато за първи път отивам на гости на някого, най-много обичам да подарявам чаши за мартини „Уотърфорд“. За мен те са перфектната комбинация от лукс, забавление и практичност. Бях подарила такъв сервиз на приятелка от колежа, която не знаеше нищо за уотърфордския кристал, но пък обичаше коктейли с мартини. Бях подарила подобен сервиз и на майка ми, която не пиеше коктейли, но пък обожаваше „Уотърфорд“. Такъв подарък би бил подходящ дори за Гидиън Крос, човека, който притежаваше повече пари, отколкото можех да си представя.