Но тази вечер, когато почуках на вратата му, не стисках в ръце кристални чаши.
Пристъпих нервно от крак на крак и прокарах ръка по бедрото си, за да пригладя роклята. След като се прибрах от фитнеса, се погрижих да изглеждам добре, като отделих достатъчно време, за да си направя прическа и да се гримирам в стила на Новата Ева. Сложих светлорозово червило, което не се размазваше, и облякох малка черна рокля с презрамки около врата, дълбоко деколте и още по-разголен гръб.
Късата рокля откриваше краката ми, които бях подчертала с изрязани обувки „Джими Чу“. Бях сложила диамантените обици, които носех на първата ни среща, както и пръстена, който Гидиън ми беше подарил — изключително бижу с множество преплетени синджирчета, хванати с диаманти под формата на кръст — кръстовете олицетворяваха Гидиън, който държи различните нишки от мен.
Вратата се отвори и аз леко се олюлях, поразена от страхотния, греховно секси мъж, който ме посрещна. Гидиън явно също е бил в сантиментално настроение. Беше облякъл същия черен пуловер, който носеше първата вечер, когато се срещнахме в бара. Изглеждаше невероятно с него — перфектен небрежно-елегантен сексапил. Комбинацията от този пуловер, графитеносивите панталони и босите му крака, ме накара да пламна от желание.
— Господи — измърмори той, — изглеждаш невероятно. Следващия път ме предупреди, преди да отворя вратата.
Усмихнах се.
— Добър вечер, господин Тъмен и Опасен.
5
Устните на Гидиън се извиха в ослепителна усмивка, докато ми подаваше ръка. Когато пръстите ми допряха дланта му, той ме дръпна вътре, притисна ме до себе си и нежно допря устните си в моите. Вратата зад гърба ми се затвори, той се протегна, заключи я и двамата останахме напълно изолирани от околния свят.
Хванах го за пуловера и стиснах здраво.
— Облякъл си любимия ми пуловер.
— Знам. — Неочаквано той клекна пред мен и постави ръката ми върху рамото си. — Хайде да се погрижим да ти е удобно, ангелче. Тези токчета няма да са ти необходими, докато не си готова да те чукам.
Вагината ми се сви в копнеж и очакване.
— Ами ако вече съм готова?
— Не си. Ще разбереш, когато настъпи моментът.
Преместих тежестта си от единия на другия крак, а Гидиън събу обувките ми.
— Така ли? Как ще разбера?
Вдигна към мен яркосините си очи. Почти беше коленичил и събуваше обувките ми и въпреки това нямаше никакво съмнение, че той е този, който контролира ситуацията.
— Като започна да вкарвам члена си в теб.
Отново преместих тежестта си, но този път по различна причина. „О, да! Моля те!“
Изправи се и се извиси над мен. Прокара нежно пръсти по бузата ми.
— Какво носиш в този плик?
— Ами… — отвърнах аз и се опитах да се отърся от еротичните фантазии, които събуждаше в мен, — подарък за новата къща.
Огледах се наоколо. Апартаментът беше огледално копие на моя. Беше чудесен и гостоприемен. Донякъде очаквах да го заваря полупразен, обзаведен само с най-необходимото, но вместо това се озовах в уютен дом. Единствената светлина идваше от разположените наоколо свещи, хвърлящи меки златисти отблясъци по мебелите. А самите мебели ми бяха странно познати — бяха същите като в апартамента на Гидиън и в моя.
Бях толкова изумена, че едва забелязах, когато взе от ръцете ми дамската чанта и плика с подаръците. Заобиколих го и тръгнах да разглеждам наоколо боса. Видях моята масичка за кафе и другите ми малки масички, поставени пред неговия диван и неговите столове, около моята уредба бяха подредени неговите дребни украшения и снимки на двама ни заедно, моите пердета и неговите лампи.
На стената — там, където в апартамента ми се намираше големият плосък телевизор, беше закачена огромна моя снимка, от която му пращах въздушна целувка. Беше същата, която държеше на бюрото си в офиса на „Кросфайър“, но многократно увеличена.
Завъртях се бавно, опитах се да огледам и запомня всичко. И преди ми беше поднасял подобна изненада, когато бе създал абсолютно копие на спалнята ми в своя мезонет — осигурявайки ми уютно пространство, където да се скрия, когато напрежението стане прекалено.
— Кога се нанесе тук?