Бях влюбена в апартамента! По някакъв странен начин смесицата от моите съвременни мебели и старинната подредба на неговия дом изглеждаше идеална. Беше подбрал точните елементи, за да създаде пространство, което е абсолютно отражение на… нас.
— През седмицата, когато Кари беше в болницата.
Погледнах го учудено:
— Сериозно ли говориш?
Точно през онази седмица Гидиън беше започнал да се отдръпва от мен и да ме отблъсква. Тогава отново излизаше с Корин и едва успявах да се свържа с него.
Сигурно обзавеждането на това жилище също му е отнело доста време.
— Трябваше да съм близо до теб — отговори разсеяно той и погледна в плика. — Трябваше да съм сигурен, че мога да стигна до теб бързо. Преди Нейтън.
Бях шокирана. По времето, когато имах чувството, че Гидиън все повече се отдалечава от мен, той е бил съвсем близо. И ме е пазил.
— Когато ти се обадих от болницата — започнах аз и се опитах да преглътна бучката, заседнала в гърлото ми, — при теб имаше някой…
— Раул. Той се занимаваше с доставката на мебелите. Трябваше да уредя всичко, преди двамата с Кари да се върнете вкъщи — отговори той и вдигна поглед към мен. — Кърпи ли, ангелче? — попита той, едва успявайки да прикрие смеха в гласа си.
Извади белите хавлиени кърпи, върху които беше избродиран надписът „Крос трейнър“. Бях ги купила от фитнеса. Когато го направих, мислех, че в ергенската му квартира няма почти нищо. Сега изглеждаха направо нелепо.
— Съжалявам — казах аз, все още не можех да се съвзема от изненадата при вида на апартамента. — Представях си това място доста по-различно. — Протегнах се да ги взема от ръцете му, но той се дръпна.
— Подаръците ти са винаги добре обмислени. Кажи ми какво точно си мислеше, когато купуваше тези.
— Мислех, че така ще те накарам да си мислиш за мен.
— Правя го всяка минута от живота си — прошепна той.
— Нека поясня. Исках да си представяш как отчаяно те желая — възбудена и потна.
— Ммм… фантазия, на която често се отдавам.
Изведнъж в съзнанието ми се появи споменът за Гидиън, който се самозадоволява под душа. Нямах думи, с които да опиша подобна невероятна гледка.
— Мислиш ли си за мен, когато се самозадоволяваш?
— Аз не мастурбирам.
— Какво? Я стига! Всички мъже го правят.
Гидиън хвана ръката ми и преплете пръсти в моите, след това ме поведе към кухнята, от която се носеше божествено ухание.
— Хайде да си сипем по чаша вино, докато говорим.
— Да не би да се опитваш да ме прелъстиш с алкохол…
— Не — отвърна той и остави плика с кърпите на плота. — Знам, че пътят към сърцето ти е храната.
Седнах на един от високите столове, беше съвсем същият като столовете в моята кухня. Развълнувах се, защото това ме накара да се почувствам като у дома си.
— До сърцето ми? Или в панталона ми?
Той се усмихна, докато наливаше червеното вино от бутилка, предварително отворена, за да подиша.
— Ти не носиш панталони.
— Не нося и бельо.
— Внимавай, Ева — предупреди ме Гидиън и ме погледна строго. — Опитваш се да провалиш опита ми да те съблазня елегантно, преди да те изчукам на всяка равна повърхност в този апартамент.
Устата ми пресъхна, погледът в очите му, докато ми подаваше чашата с вино ме замая и ме накара да се изчервя.
— Преди да те срещна — започна той и ме погледна над ръба на чашата, — се изпразвах всеки път, когато бях под душа. Беше нещо съвсем обичайно, като да си измия косата.
На това вече можех да повярвам. Гидиън беше изключително сексуален мъж. Когато бяхме заедно, той ме чукаше, преди да си легнем, рано сутрин, а понякога и набързо през деня.
— Откакто се познаваме — продължи той, — съм го правил само веднъж. И ти присъстваше.
Погледнах го учудено, вдигнала чаша към устата си.
— Наистина ли?
— Наистина.
Отпих от виното и се опитах да събера мислите си.
— Защо спря? През последните няколко седмици… Дълго време не бяхме заедно.
По устните му се появи лека усмивка.
— Не мога да си позволя дори една капчица да отиде напразно, ако искам да издържа на твоя ритъм.
Оставих чашата си и го бутнах по рамото.
— Говориш така, сякаш съм нимфоманка.
— Обичаш секса, ангелче — измърмори той. — В това няма нищо лошо. Ти си лакома и ненаситна, а на мен ми харесва. Знам, че щом ти го вкарам, ще изцедиш от мен и последната капка. А после ще искаш да повторим всичко отначало.