Усетих, че започвам да се изчервявам.
— За твоя информация, докато бяхме разделени, не съм мастурбирала нито веднъж. Дори не чувствах нужда да го правя, защото не бяхме заедно.
Той се облегна на плота и подпря лакът на хладния черен гранит.
— Така ли?
— Обичам секса, защото го правя с теб, а не защото съм някаква незадоволена уличница, която не може без мъж. Ако не ти харесва, пусни шкембе, спри да се къпеш, направи нещо — заявих аз и слязох от стола. — Или просто кажи „не“, Гидиън.
Запътих се към хола, опитвайки се да се отърва от безпокойството, което изпитвах през целия ден. Гидиън ме последва, прегърна ме и ме спря по средата на пътя.
— Стига — каза той с онзи заповеднически тон, който винаги ме възбуждаше.
Опитах се да се измъкна от прегръдката.
— Престани, Ева.
Предадох се, отпуснах ръце и започнах да мачкам роклята си.
— Обясни ми какво, по дяволите, се случи преди малко — нареди той със спокоен тон.
Наведох глава, не отговорих, защото не знаех какво да му кажа. За миг настъпи тишина, след това той ме взе в обятията си и ме занесе до дивана. Седна и ме постави в скута си. Гушнах се в него. Подпря брадичката си на главата ми.
— Искаш да се скараме ли, ангелче?
— Не — измърморих аз.
— Добре. И аз не искам да се караме — каза той и започна да ме гали по гърба. — Хайде вместо това да поговорим.
Притиснах носа си във врата му.
— Обичам те.
— Знам — отвърна той и отметна глава, за да ми направи място.
— И не съм сексманиачка.
— Не виждам какъв е проблемът, дори и да си. Бог ми е свидетел, че любимото ми занимание е да правя секс с теб. Всъщност, ако решиш, че искаш да го правим по-често, ще прекроя програмата си така, че да имам време за секс и през деня.
— О, господи!
Захапах го нежно по врата, а той тихо се разсмя. После стисна косата ми в юмрук и наведе главата ми назад. Гледаше ме нежно и сериозно.
— Не си разтревожена заради невероятния секс, който правим. Измъчва те друго.
— Не знам какво е. Просто… не съм в настроение — признах с въздишка.
Гидиън ме намести в скута си, притисна ме по-плътно до себе си и топлината му ме обля. Пасвахме така добре един в друг, извивките ми се съединяваха перфектно с мускулите на изсеченото му тяло.
— Харесва ли ти апартаментът?
— Страхотен е.
— Добре. — Долових задоволство в гласа му. — Ясно е, че целта му е да послужи за пример, макар че тук малко съм прекалил.
Сърцето ми подскочи.
— Пример за това как би могъл да изглежда общият ни дом?
— Ние, разбира се, ще започнем на чисто. Всичко ще е ново.
Бях силно впечатлена от решителността му. Въпреки това казах:
— Поел си огромен риск с този апартамент. Да се нанесеш тук, да влизаш и да излизаш от сградата. Тревожа се, само като си помисля за това.
— По документи някой живее тук. Този човек, разбира се, се нанася, движи се напред-назад. Влиза през гаража, също като всички останали наематели с коли. Когато играя тази роля, се обличам малко по-различно, използвам стълбите и проверявам охранителните камери, за да съм подготвен дали ще срещна някого.
Умът ми отказваше да осмисли огромното планиране, което изисква всичко това, но Гидиън очевидно вече имаше тренинг, нали бе успял да се добере до Нейтън, без да оставя следа.
— Вложил си толкова много усилия и средства. Само заради мен. Не мога… Не знам какво да кажа.
— Кажи, че ще се преместиш при мен.
Насладих се на щастието, което думите му ми доставиха.
— Имаш ли наум някакъв конкретен срок за нашето ново начало?
— Веднага щом е безопасно — отвърна той и стисна леко бедрото ми.
Поставих ръка върху неговата. Имахме да преодолеем толкова много препятствия, преди да можем наистина да заживеем заедно — следите от травмите в миналото ни; баща ми, който не одобряваше богати мъже и смяташе, че Гидиън ми изневерява; моята собствена съпротива, защото харесвах апартамента си и смятах, че щом съм дошла да живея в нов град, трябва да бъда колкото е възможно по-самостоятелна.
Веднага насочих вниманието си към най-сериозния проблем.
— А какво ще стане с Кари?
— Към мезонета има апартамент за гости.