Отдръпнах се бързо назад и вперих поглед в него.
— Ще направиш подобно нещо за Кари?
— Не, ще го направя за теб.
— Гидиън, аз… — Не можах да продължа, просто не успях да намеря подходящите думи. Усетих някаква промяна вътре в мен.
— Значи не си разтревожена заради апартамента — заключи той. — Нещо друго те безпокои.
Прецених, че ще е по-разумно да запазя Брет за последно.
— В събота вечер ще излизаме по женски.
За миг остана съвсем неподвижен. Ако човек не го познаваше така добре като мен, надали щеше да долови момента, в който пелият застана нащрек.
— Какво по-точно ще правите, като излезете по женски?
— Ще танцуваме. Ще пием. Обичайните неща.
— И ще сваляте мъже.
— Няма.
Облизах сухите си устни, поразена от настъпилата промяна — закачливостта му се бе превърнала в железен фокус.
— Всички сме обвързани. Поне така мисля. Не съм сигурна за съквартирантката на Мегуми, но Мегуми има гадже, а знаеш, че Шона е с нейния готвач.
Изведнъж той заговори съвсем делово:
— Аз ще организирам всичко — кола, шофьор, охрана. Ако посещавате само моите клубове, охраната ще стои в колата, ако решите да отидете някъде другаде, ще ви последва.
Премигнах учудено и се съгласих.
— Добре.
От кухнята се чу звънът на таймера от печката.
Гидиън с лекота стана от дивана и се изправи — с едно-единствено грациозно движение, без да ме изпуска от ръце. Отворих широко очи. Кръвта пулсираше във вените ми. Обвих врата му и го оставих да ме отнесе в кухнята.
— Не мога да повярвам колко си силен.
— Не е трудно да те впечатли човек. — Постави ме на стола, целуна ме и се отправи към печката.
— Ти ли сготви?
Не знам защо толкова се изненадах при тази мисъл, но наистина беше така.
— Не, Арнолдо ми изпрати салата и лазаня, която трябваше само да опека.
— Звучи страхотно.
От опит знаех, че храната, приготвена в ресторанта на известния готвач Арнолдо Ричи, е невероятна.
Грабнах чашата си и похабих хубавото вино, като го изгълтах набързо, за да събера смелост да кажа на Гидиън онова, което нямаше да му е никак приятно да чуе. Поех дълбоко въздух и казах на един дъх:
— Брет ми се обади на работа.
За момент помислих, че Гидиън не ме е чул. Взе ръкавица, отвори фурната и извади лазанята, без да ме погледне. Едва когато остави тавата на печката и се обърна към мен, разбрах, че не е изпуснал нито дума. Хвърли ръкавицата на плота, грабна бутилката с вино и се насочи към мен. Взе спокойно чашата ми, напълни я и заговори:
— Предполагам, че иска да те види, когато дойде в Ню Йорк другата седмица.
Трябваше ми малко време, преди да успея да реагирам.
— Знаел си, че ще идва! — укорих го аз.
— Разбира се, че знаех.
Не знаех дали причината е, че групата на Брет има договор с „Видал рекърдс“, или Гидиън съзнателно го държи под око. И двете изглеждаха еднакво вероятни.
— Съгласи ли се да се видите? — Гласът му беше гладък и мек. Опасно мек.
Опитах се да не обръщам внимание на треперенето, което усетих в стомаха си, и го погледнах право в очите.
— Да, съгласих се да присъствам на премиерата на новия клип на „Сикс-Найнтс“. Кари ще дойде с мен.
Гидиън кимна и безпокойството ми нарасна, защото нямах представа за какво си мисли.
Смъкнах се от стола и отидох при него. Той ме прегърна и леко положи бузата си върху главата ми.
— Ще откажа — предложих бързо аз. — И без това не ми се ходеше.
— Всичко е наред. — Започна да ме полюшва леко настрани и прошепна в ухото ми: — Разбих сърцето ти.
— Не се съгласих да отида заради това!
Прокара ръце през косата ми и отмести кичурите от бузите и челото ми. Направи го с такава нежност, че ме накара да се просълзя.
— Не можем просто да забравим последните няколко седмици, Ева. Нараних те дълбоко и все още кървиш.
Едва тогава осъзнах, че не съм готова да подновя връзката ни, сякаш не се е случило нищо. Някъде дълбоко в себе си все още бях обидена и Гидиън го беше доловил.
— Какво искаш да кажеш? — попитах и се измъкнах от ръцете му.
— Че нямам право да те изоставям и да те наранявам, независимо каква е причината, и после да очаквам от теб да забравиш всичко и веднага да ми простиш.